80% от българите са ограничили потреблението на храна 25.03 | 11:00

Огромна част от българите ограничават потреблението си заради повишените цени на храните. На този фон, почти автоматично се споделят и одобряват всякакви мерки за спиране на ценовия ръст, включително и ограничения в надценката. Това са част от изводите от изследване на "Галъп", възложено и финансирано от Министерството на земеделието. Проведено е между 14 и 19 март по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) сред 1000 пълнолетни българи.

80.2% от анкетираните са потвърдили, че напоследък им се налага да ограничават потреблението основно на хранителни стоки, плодове и зеленчуци поради прекалено високите им цени. 19.2% отговарят, че това не им се налага, а 0.6% не могат да преценят.

83% смятат, че ограничение на надценката е необходимо, при малко над една десета на обратното мнение (11.9%). Минимален е делът на тези, които не могат да преценят.

Социолозите обобщават, че винаги идеи и предложения, свързани с ограничаване или намаляване на цените (независимо от контекста), събират широка обществена подкрепа. От тази гледна точка почти единодушно одобрение от над 80 на сто следва да се приеме със съответните уговорки. Въпреки това почти няма демографски различия в отговорите. Малко по-нюансирана е подкрепата за държавен контрол на надценката сред най-младите респонденти, жителите на столицата и тези, чиито жизнен стандарт надвишава средния за страната.

Идеи, свързани с държавна регулация на цените на основни храни, плодове и зеленчуци (85.5%) или дори създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72.7%) срещат широко одобрение.

Отговорността за цените

Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците - 79.1% от всички запитани смятат, че ценовата тежест се покачва заради тях. Минимален дял от респондентите смятат (2.3%), че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15.7% смятат, че и двете страни допринасят за това. Малцина (2.9%) не могат да преценят.

По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят причината за високите цени у търговците. Подобни са нагласите и на жителите на големите градове. Относително по-големи (но отново по-малки от дяловете на отговорите "търговците") са дяловете в посока производителите сред най-младите респонденти, тези с висше образование и тези с доходи малко над средните за страната.

Обществото е критично и по отношение на големите търговски вериги. Почти единодушно е убеждението, че веригите всъщност крият истинската си печалба и затова държавата трябва да ги принуди да я покажат и да платят реалните данъци. Дялове от половината до около две трети по различни индикатори приемат, например, че рекламата на веригите заблуждава за цените, качеството или пък приоритета върху родното производство.

Предпочитанията и навиците

Критиката към търговските практики идва в контекста на високи предпочитания за български произход на стоките. В столицата например делът на тези, които смятат, че българските хранителни продукти на пазара не са достатъчно, достига до близо 87%. В по-малките населени места този дял очаквано намалява - в селата, например, е около 70 на сто. Идеи, свързани с държавно подпомагане на българското производство срещат практически консенсус на нива над 90%.

Макар че на декларативно ниво българите безспорно изразяват почти единодушно предпочитание към българските хранителни продукти пред вносните, оказва се, че когато става дума за цена, най-възрастните респонденти поставят стойността на стоката пред важността на националния произход. Значителни групи в затруднено икономическо състояние, както и жителите на по-малките населени места, също посочват сравнително по-често, че цената все пак е определяща за тях, когато пазаруват хранителни продукти. Това отново подчертава текущата важност на въпроса с цените.

Най-голям дял от участвалите в изследването пълнолетни българи (40.7%) заявяват, че най-често пазаруват хранителни стоки в малки бакалии и квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които казват, че купуват основните хранителни стоки за дома от големите търговски вериги и хипермаркети (31.1%). Ако се добавят към тях и тези, които предпочитат супермаркетите в близост до дома (25.2%), то оказва се, че повече от половината от българите пазаруват основно от търговски вериги и подобни.

Минимален е делът на тези, които предпочитат, опитват или си позволяват открити и фермерски пазари, складове на едро, онлайн. Налице са очакваните различия в навиците за пазаруване, в зависимост от жизнените стилове.
Разбира се, когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е различна и малките квартални бакалии и магазини (36.5%) и откритите пазари (28.3%) се оказват предпочитаното място за пазаруване, а супермаркетите и хипермаркетите запазват основно място, но отстъпват.

Пазаруването на плодове и зеленчуци от открити и фермерски пазари изглежда е относително по-разпространено сред най-младите, но и сред най-възрастните, както и жителите на по-малките населени места. Малките бакалии заемат водещо място сред всички възрастови групи с дялове от около една трета, а в малките градове и селата - до около две пети.

Източник: Дневник