Как да се преброят... съквартирантите и самотниците 03.02 | 07:31

Горда съм с факта, че живея в XXI век – преброих се по интернет, не без някои спънки, но в никакъв случай технически. Моето лично преброяване протече гладко, а можеше да бъде и бързо, ако от Националния статистически институт (НСИ) бяха отчели, че в големия град (а и в малките също) хората често имат съквартиранти! Как да ги броим?

В случая съм късметлийка, че имам само 1 съквартирантка. С нея споделяме едно жилище, т. е. - бих могла да я считам за член на домакинството, но тя не е член на моето семейство.

С годините (съжителстваме от 3 години) дори и от чисто морална гледна точка също не мога да я приема като член на семейството. А НСИ имат два въпроса в анкетната карта, отнасящи се до броя на членовете на семейството и броя на членовете на домакинството. Този брой задължително трябва да съвпада. Така че мога да си честитя – имам си нов член на семейството!

Тук, обаче, се сблъсках с друг проблем – трябва да преброя и моята съквартирантка, като член на домакинството (или пък на семейството – вече се обърках). Поради факта, че споделяме едно жилище от чисто практична и прагматична гледна точка (по-ниски жилищни и комунални разходи) знам къде и какво работи, знам и откъде е родом, както и някои други подробности от личния й живот.

Но не знам нейните лични данни. Така че се сдобих с чуждо ЕГН и постоянен адрес. Добре, че не съм с някои "добри намерения", а тя – разбрана. Защото и тя живее в XXI век, ще се брои по интернет и ще трябва и аз тези дни да й дам моите лични данни.

След като реших този казус на цената на 2 телефонни разговора, в главата ми се роди въпроса "А как да се броят хората, които са сами?"

Защото цифрата 1 не може да бъде посочена нито срещу "членове на домакинството", нито срещу "членове на семейството".

Системата на НСИ не го позволява. Т. е. - държавата не приема възможността един човек да живее сам в своето домакинство и да няма семейство?

Този въпрос остава отворен.