Повече зрелостници събрали смелост да пишат текста от матурата 03.06 | 15:39

Резултатите от матурите тази година са по-добри от миналогодишните, съобщи министърът на образованието Сергей Игнатов на пресконференция за отчитане на оценките от зрелостните изпити.

Прави впечатление, че тази година по-голяма част от зрелостниците вече са работили по третата задача – писане на есе или интерпретативно съчинение. Само при 30% от предадените работи не е имало написан текст. Задачата беше по стихотворението на Атанас Далчев "Книгите" - автор, който се изучава в последния 12-ти клас.

Миналата година резултатите при тази задача бяха точно противоположни - едва 30% от зрелостниците бяха писали текст.

Общо 63 741 ученици са се явили на задължителната матура по български език и литература. Отново повече, както и миналата година, са на втората матура, която е по избор -67 110.

Отново най-предпочетен е зрелостният изпит по география и икономика, следван от този по биология и здравно образование и английски език. Най-малко дванайсетокласници, главно от профилираните гимназии, са държали изпит по език.

Най-много отлични оценки обаче има именно при изпитите по език, а най-малко – по философия и биология.

На матурата по български език и литература тази година спрямо 2010 г. се отчитат повече отлични оценки (1,71%) и по-малко слаби оценки (3,75%). Най-голямата част от учениците – 32,62%, са получили оценка много добър.

Силно са се представили дванайсетокласниците от София, Стара Загора и Пловдив, а най-нисък – от Разград, Търговище и Шумен.

От анализа на резултатите от матурата по български език и литература става ясно, че най-голям проблем за учениците остава правописната и пунктуационната норма, отчитат от образователното министерство.

Относно това защо зрелостниците масово ходят на частни уроци, за да се подготвят за матурата по БЕЛ, какви са основните им пропуски, справят ли се със задачата да напишат текст и въобще грамотни ли са младите хора у нас, екипът на iNews разговаря с доц. д-р. Стилян Стоянов от Югозападния университет в Благоевград, който подготвя дванайсетокласници, и д-р Таня Стоянова от ЮЗУ, която проверява матури по БЕЛ.

Защо учениците масово прибягват до частни уроци при подготовката си за матурата по български език и литература?

Стилян Стоянов: Причините са няколко – чувстват се неуверени, имат усещане, че в училище не учат достатъчно целенасочено, а и сработва груповият синдром – ако "всичките ми познати ходят на уроци за матурите, трябва и аз да ходя".

Какви са основните им пропуски по БЕЛ?

Стилян Стоянов: Основните им пропуски са свързани с правописа и пунктуацията и с историята на българската литература. Прави впечатление, че и без подготовка учениците добре се справят с логическите въпроси от матурата. Имам чувството, че в училище се учат купчина правила и изключения, които, ако са добре научени (назубрени), би трябвало да те направят грамотен. Най-често не става така. Относно подготовката по литература, за по-голямата част от учениците българската литература е нещо, което трябва да се учи, защото сме българи, но езикът, проблемите в нея, авторите – всичко това не се свързва с ежедневния опит на ученика.

Таня Стоянова: На мен лично ми прави впечатление, че учениците, които са добре подготвени и събират голям брой точки на матурата, най-често се затрудняват, когато трябва да резюмират някакъв текст.

Как се справят дванайсетокласниците с написването на есе?

Стилян Стоянов: Моето усещане е, че 60 и повече процента се справят трудно. Това обаче значи, че нещо не е наред не само при учениците. Има и друго - есето или пък литературноинтерпретативното съчинение са текстове, тоест едно от основните изисквания към тях е за свързаност и целенасоченост. Да, но ежедневният писмен опит на учениците е съвсем друг: писане на SMS-и, мейли, постинги в социалните мрежи, общуване в Skype, които не изискват това.

Таня Стоянова: Тук не могат да се правят обобщения. Има много добри текстове, стилово, правописно грамотни. Немалко ученици показват завидни знания по българска литература – за автора, епохата, в която живее, литературния и историческия контекст, в който е поставен даден художествен текст, както и знания за природата на художествената литература. Имаше много добри есета, заслужено оценени с максималния брой точки. Имаше и слаби работи. Като всяка година.

Грамотни ли са младите хора у нас?

Стилян Стоянов: Зависи какво се разбира под грамотност. Ако приложим някакъв абстрактен модел на грамотност, трябва да ги обявим за неграмотни. Аз обаче с голямо неудоволствие чета материали за това, колко съвременното младо поколение е неграмотно. Това, което ме радва, са постингите в много от форумите, в които се налага изискването за грамотност и обилно се "нахранват” неграмотните писания.

Таня Стоянова: Моят отговор вероятно ще изненада мнозина, които оплакват нивото, до което е докарана грамотността в България. Аз смятам, че младите хора са грамотни. Мисля, че паниката по въпроса за грамотността е излишна.