Борисов е ударен в ядрото на нарцисизма си, а задкулисието е неизбежно 12.07 | 17:00

"Не съм изненадан от почерка на Слави Трифонов, това е в стилистиката на един шоумен - да поддържа интереса, да произвежда резки движения, да не бъде банален... Трябва на всяка цена да същисва, за да предизвика стилистически дисонас, контраст с това, което е било преди него". 

Това коментира пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов. 

"Има един голям въпрос - доколко е консултиран този кабинет. Това знаменито изчегъртване е колективно дело и колективно наслаждение. Партиите, които наричат себе си антистатукво, се движат като своеборзаен блок да реформират България в епохата след Борисов. Ако те се озоват в изненада да гласуват за министри, за които за първи път ще чуят - допускане, което ми се струва слабо вероятно, това ще е нещо като извиване на ръце, почти прилича на шантаж... Мисля, че правителството е договорено".  

В предаването "12+3" д-р Михайлов допълни: 

"Това, което се нарича задкулисие, е правило, без което не може. Има фигури, които живеят на Запад, но се появяват дежурно, когато правителствата се формират. Познавам такъв човек, който отново е тук". 

По думите на д-р Михайлов "реалната власт вече не принадлежи на Бойко Борисов": 

"Неговото словесно разточителство. Неговата реторическа фигура на човек, който откровено инструментализира простотията като политически инструмент. Това, което той направи, надхвърля всички артистични постижения на популизма. Този човек е ударен в ядрото на собствения си нарцисизъм... Умората от свръхчовешкото нахалство на премиера дотук е огромна и деградираща". 

Според д-р Николай Михайлов зад образа на предложението за кабинет се крие съдържателно послание: 

"Това е евроцентричната оферта на българската политика. Има две възможности за пребъдване на българския либерализъм. Едната е образът на изплезения нагон, това, което Борисов демонстрира, играта на простото и непретенциозно живеене, на нещо, което те призовава да се отървеш от претенциите към себе си, да му развържеш края, да живееш по модела на чалга, на полузаконно и полунезаконно. Вторият модус е историята на ЛГБТ, на свенливия политически прайд. Задава се нещо като политически прайд, а аз съм обезпокоен от тази перспектива, тя ми е съизмеримо противна на това, което живяхме дотук в лицето на Борисов.