Росен Плевнелиев: Успях да бъда истински надпартиен президент 21.01 | 13:06

"Успях да бъда истински надпартиен президент, да действам по съвест и въпреки институционални и медийни атаки срещу мен, да запазя президентската институция като една от малкото, ползващи се с доверие...Последните 4 години бяха напрегнати както за България, така и за Европа и света. Имаше рекорден брой кризи, които правят международната среда несигурна. Като президент трябваше да се справя с много предизвикателства: отстояване на евроатлантическата интеграция на страната, две служебни правителства, да държа здраво посоката, въпреки бурите. Свидетели сме на нови геополитически реалности, провалени държави, хибридни и конвенционални войни".

Това отчете президентът Росен Плевнелиев по повод 4-годишнината от встъпването си в длъжност като държавен глава на България.

Той даде официална пресконференция в президентството заедно с вицепрезидента Маргарита Попова. Тя пък призова в речта си "да не се поддаваме на илюзии".

Плевнелиев обобщи ситуацията в Европа и света през 2015 г. на фона на бежанската вълна, конфликтите в Сирия и Украйна. Президентът изреди новите предизвикателства и опасности пред страната и Балканите, като подчерта, че в момента обединена Европа трябва да е по-единна от всякога.

"ЕС не бива да се съобразява с желанието на Русия за връщане на политики на велики сили и сфери на влияние. Опасната игра от 19 век не бива да продължава. Не трябва да се връщаме към идеологии от миналото. Ще дам всичко от себе си за силна и обединени Европа”, декларира той. И подчерта, че "сме единни в НАТО, ЕС и световната сцена, а страната ни не е източник на проблеми, а на решения".

Президентът обаче изрази опасения за бъдещето: "Има реална опасност, ако се разпалят стари вражди на Балканите. Днес обединена Европа е в опасност. Поколението на Берлинската стена, което я събори, днес издига нови стени. Не с една, а с 11 кризи трябва да се справи Европейският съюз днес".

В отговор на журналистически въпрос Плевнелиев каза, че е твърде рано да се обявяват кандидатури за президентските избори.

"Всеки, който си мисли, че ще води 10 месеца кампания, вместо да свърши нещо смислено за народа, със сигурност ще бъде наказан от народа. За мен е по-важно едно ранно стартиране на дебатите за президентските избори да не промени дневния ред на обществото, а това е който е голямата тема за справедливостта. Очаквам до лятото и се надявам да видим отговорни действия публични дебати, ускоряване на съдебната реформа. На есен ще дойде и времето да се правят президентски избори, ако се занимаваме, обаче цялата година само с тях, ще разочароваме гражданите”, коментира президентът.

Според него не трябва да има и капчица съмнение, че каквито и промени да са правят в Конституцията във връзка с президентския вот, те ще обслужват една или друга кандидатура или субективен дневен ред. "Промени в Конституцията се правят по принципни въпроси. Основен стандарт в демократичната държава е, че изборното законодателство не се променя поне 6 месеца преди изборите. 6 месеца преди избори не правете промени в изборното законодателство”, призова депутатите държавният глава.

Според него начинът, по който вчера беше проведена кадровата промяна във Висшия съдебен съвет, го дискредитира заради принципите на прозрачност. "Гражданите са жадни за справедливост. Дали ще има или не съдебна реформа и ако я има - кой ще е там? От едната страна е задкулисието, от другата - принципните дебати кое е добре и кое не в съдебната система”, посочи още президентът.

Държавният глава припомни за вълната от граждански протести и огромна гражданска енергия за промяна. "Гражданите показаха, че искат гласа им да бъде чут. Хората се изправиха срещу олигархията и задкулисието и пожелаха промяната", заяви той.

Президентът наблегна на стабилността в страната: "Постигане на стабилност в страната, въпреки рекордния брой кризи: въвеждане на дългосрочно планиране в страната, приемственост в програмата за развитие на България от различните правителство, ускоряване на модернизацията на страната.

"2015 г. беше добра за българската икономика - 2,8% ръст на икономиката, 2,8 млрд. лв. ръст на бюджета", отчете президентът. Според него освен, че всички икономически показатели растат, брутният външен дълг на страната е намалял чувствително до около 80% от БВП. Като положителни икономически фактори той изброи спада безработицата, намаляване на дефицита и брутния външен дълг и увеличаването на инвестициите, рекордното усвояване на еврофондовете и динамичното развитие на сектор автомобилостроене.

Държавният глава обаче призна, че е очаквал много по-видими резултати в разследването на фалита на КТБ. "Не съм удовлетворен от постигнатото към момента", отсече той.

Плевнелиев не пропусна и критики по отношение на съдебната реформа. "Конституционните промени са стъпка напред, но оставиха съмнение, че липсва по-всеобхватна воля за реформа в правосъдието. Приемането на силно антикорупционно законодателство и промените в Закона за съдебната власт са шанс за наваксване на пропуснатите възможност. Трябва да работим заедно, за да постигнем ефективна съдебна система”, призова той.

Като инициатор на проведения последен референдум – за електронното гласуване, президентът отчете, че на него са гласували над 2, 7 милиона български граждани. Затова Плевнелиев призова гласът им да бъде чут от Народното събрание, където в момента влиза като точка в дневния ред въвеждането на електронно гласуване в предстоящите избори у нас.

"Необходими са 4 стъпки от този, който иска да има доверието на българите, а именно - електронно правителство, справедливо правораздаване, социално отговорна икономика и повече референдуми", апелира държавният глава.

Според него "тероризмът е заплаха, с която може да се справим сами заедно". "Тероризмът започва там, където образованието се е провалило. Терористите трябва да бъдат ликвидирани, но идеологията им не може д а бъде ликвидирана с оръжия, а с интеграция и образование. Посочих, че кибератаките са новият Костинброд - те са атаки срещу институциите, следователно са атаки към българската държавност. Този вражески акт трябва да се разследва до край и всички да си отворят очите”, заяви още президентът.

Накрая припоми позицията си по отношение на Русия, за която отнесе най-много критики у нас и в Москва: "Не си премълчах за Русия. Отнасям се с уважение към руския народ, но действията на Кремъл в украинската криза са в противоречие с правовия ред. Политиката на велики сили трябва да остане в миналото. Не се впечатлявам от военна мощ, а от дебат как да постигнем траен мир. Отстоявах националните интереси и провеждах активно проевропейска политика”, увери държавният глава.