Българите – робите на Германия: нашенци карали 24-часови смени 02.12 | 12:20

Старите страни членки на ЕС не искат родни имигранти, които да работят легално, но за работа на черно се оказа, че им вършим идеална работа.

Разследване на властите в Германия показва, че голяма част от нашенците там са превърнати в съвременни роби, информира Deutsche Welle. 

Сред най-стряскащите случаи, включени в доклада, е този на българи, които имали работен ден от почти 24 часа. Служителите изкарали първо една сутрешна смяна, след което след няколко часова почивка започнали на ново, докато навъртят 24 часа на работа. 

Експлоатацията на източни европейци била съвсем нормално нещо. Освен че гражданите на България и Румъния полагали труд при нечовешки условия, те прекарвали на работното си място между 10 и 12 часа на ден. Имигрантите полагали робски труд срещу "жълти стотинки". "Щедрите" им шефове им заплащали между 3 и 8 евро на час.

На гърба на пришълците пари изкарвали не само работодателите им, а и редица посредници, които уж им помагали да изкарват прехраната си. 

Съвсем като в "Чичо Томовата колиба" източноевропейците работели под зоркото око на съвременния вариант на надзирателите, познати от робовладелския строй. Служителите не можели да се оплачат от нечовешките условия, тъй като били сплашвани от "съгледвачи". Те тормозели на само работниците, но и техните семейства и синдикалистите, опитали да защитят правата им.

Нашенците били настанявани в подобие на концентрационни лагери. Те отивали на работа по заповед на работодателя. Често били принуждавани да си стоят по стаите си и съответно да останат без надница. Съвременните безправни спели на смени. Те делели едно легло със своите братя по съдба. Поради тази причина те се редували кой да ползва леглото. 

Случвало се дори работните им смени да се определят не от работодателя, а от шофьорите на бусовете, които ги извозвали до работното място. 

В подобни предприятия на ужаса често се действали на принципа, че българи и румънци могат да работят, докато издъхнат. Нашенците били лишавани от медицински грижи. Те не получавали разрешение да напуснат работното си място, ако са болни. 

Независимо от всичко това почти никой не се оплаквал, констатира докладът.