Закон признава българския език в Украйна? 07.06 | 12:18

Върховната рада (Горната камара на парламента) на Украйна прие на първо четене законопроект за държавната политика в областта на езика.

Гласуването на този текст предизвиква обаче изключително много дискусии в медиите, а опозиционни партии започнаха да се организират за протести. Проблемът е, че с текстовете се признават като езици и т.нар. регионални езици или езици на малцинствата.

Сред общо 17 изброени в законопроекта е и българският език.

Останалите са беларуският, арменският, гагаузкият, идиш, кримотатарският, молдовският, немският, новогръцкият, полският, ромският, румънският, словашкият, унгарският, караимският и кримският.

Най-много критики и противопоставяне събира обаче фактът, че чрез законопроекта като регионален език се признава и руският. Именно заради това опозицията заклеймява закона като "антиукраински" и предупреждава, че ако той бъде приет, "може да се забрави да се говори украински в градовете", съобщава УНИАН.

Според конституцията на страната единственият официален език е украинският. В същото време обаче президентът на страната Виктор Янукович още по време на предизборната си кампания обеща да направи руския език втори официален език в страната. Затова и дискутираният законопроект е внесен от името на Партията на регионите.

За изменение на конституцията са необходими 300 гласа на депутати от Върховната Рада. За законопроекта на първо четене са гласували 234 депутати, но украинските медии подчертават отсъствието на много и ключови народни представители по време на това заседание. Някои медии говорят и за реална липса на кворум.

Според законопроекта всеки от регионалните езици може да се използва на територията на съответния регион, но при условие, че носителите на езика са минимум 10% от общата численост на населението. Законопроектът предвижда същите условия и за признаването съответно на малцинствен език.

По официална статистика от 2011 година бесарабските българи в украинската област Буджак, са около 129 000 или около 21% от общото населението. В областта живеят и около 25 000 гагаузи, които са тюркоезично българско населението.

Българите са състредоточени предимно в районите: Болградски, Арцизки, Тарутински, Измаилски и Саратски - 10 000.

В процентно отношение към 2001 година българите са мнозинство в Болградски район - 61%, и значителен дял от населението в Арцизки - 39% и Тарутински район – 38%.

Българите се преселват като бежанци от Османското робство в земите на днешна Украйна в края на 18-ти началото на 19 век. С Указ на руския император Александър І на българите е разрешено да се настаняват в пустинните степи на Бесарабия.

Исторически, духовен и културен център на българите се явява днешния град Болград. В началото на годината именно в град Болград от пожар пострада символа и светилото на българите в областта - изгоря куполът на Спасо-Преображенския събор.
В България протече кампания за популяризиране на съдбата на храма, която не целеше да събере толкова много средства, а да направи съпричастни повече българи с техните сънародници, които въпреки разстоянието са запазили чувството си за национална принадлежност.