Какви са тайните на АЕЦ Запорожие и какво прикрива Рафаел Гроси? 05.09 | 12:26

Политологът и публицист Дмитрий Седов с притеснителен анализ за случващото се в най-голямата ядрена централа в Европа и отношението на колективния Запад

От iNews.bg

Дмитрий Седов, политолог и публицист

Колективният Запад играе на "голямата шахматна дъска" в полза на Украйна. Това е всеизвестен факт, няма съмнение. Всъщност има повторение на международните политически истории от 30-те години на ХХ век. Нацизмът на украинския режим се смята от "господарите на парите" (както и нацизмът на режима на Хитлер) като оръжие за война срещу Русия.

Въпреки това възникват озадачаващи въпроси: как така служителите на международни организации, пристигнали в Запорожката АЕЦ като част от делегацията на МААЕ, могат да бъдат изпълнители на поръчки на световното задкулисие?! В крайна сметка това е в пряко противоречие с техния статус. Фактите обаче не могат да разсеят противоречието.

Например на 31 юли, руски военнослужещи, изпълняващи задачи в района на селището Василевка, Запорожка област, бяха откарани във военна болница с признаци на тежко отравяне. В резултат на проучването в тялото на военнослужещи е открито отровно вещество, ботулинов токсин тип B. Възникна версия, че отровата е разработена в американски биологични лаборатории, функционирали в Украйна преди началото на СВO.

Руската страна изпрати проби от отровата с искане до OЗХО (Организацията за забрана на химическите оръжия), но тази организация "отклони" искането под предлог, че отровата има биологична основа, а OЗХО се занимава с химически отровни вещества. Може да се предположи, че ОЗХО ще остане безразлична към други случаи на отравяне, дори ако те станат масови.

И няма международни организации, забраняващи биологичните оръжия в природата. Вярно е, че имаше такива актове като Протокола за забрана на използването във война на задушливи, отровни или други подобни газове, бактериологични и биологични (токсинни) оръжия, приети в Женева през 1925 г., Конвенцията за забрана на развитието на производството и натрупването на биологично (бактериологично) и токсично оръжие от 1972 г., но няма механизъм за наблюдение на изпълнението на тези документи.

Ситуацията е задънена. OЗХО, единствената международна организация, специализирана в отровни вещества, отказва да приеме ботулинови токсини, защото не е по нейния ресор. По едно време СССР се отказа от разработването на биологични оръжия и призова САЩ да го направят. На призива на Москва нямаше отговор, но американските власти не позволиха на съветски учени да влязат в предприятия, където може да се произвеждат такива оръжия.

Още по-завладяваща интрига е поведението на ръководството на МААЕ при посещението на Запорожката АЕЦ. Както знаете, в нощта преди пристигането на мисията на МААЕ в Енергодар, украински войски десантираха близо до АЕЦ, за да атакуват станцията сутринта с цел да я превземат. Въоръжените сили на РФ отразиха атаката, унищожиха десанта и направиха възможно посещението на мисията на МААЕ.

Наистина се открояват две характеристики. Първо, ръководителят на мисията Рафаел Гроси внезапно промени решението си да отиде в Енергодар в деня на нападението и се отклони, за да се срещне със Зеленски. Останалите от групата тръгнаха без него.

Второ, в този ден на сайта на Зеленски се появи и веднага изчезна новината, че членовете на мисията на МААЕ... са били застреляни от руските войски в Енергодар. Такива пробиви в информационната война се случват редовно: първо трябваше да се уверят, че украинските войски са превзели АЕЦ,

Никога обаче не знаете кой прави пиърсинг в киевските офиси. Щастието им е, че поне се опомниха навреме, иначе срамът щеше да е световен. И с помощта на техниките по подразбиране, които регулират публикациите в западните медии, пункцията "не беше забелязана" и всичко се потули.

Остава само да зададем въпроса на аржентинския кабалеро Рафаел Гроси знаел ли е на каква съдба обрича членовете на своята мисия в Енергодар? Или ще трябва да се счита, че се е случило злощастно недоразумение? Към тази тема се присъединява и въпросът за осемте британски войници (вероятно разузнавачи), загинали по време на унищожаването на десанта.

Очевидно световните медии предпочитат да не засягат тази наболяла тема, а руските нямат компетентни журналисти, които да бъдат изпратени да изяснят този въпрос. И преди сме се сблъсквали с подобни неща. Така например съдбата на американските офицери, заловени в Азовстал, все още е неизвестна.

Превод: Pogled.info

Водещи

Най-четени