Саркози влезе в остър спор с Камерън и Берлускони 24.10 | 09:36

Френският президент Никола Саркози влезе в словесни спорове с премиерите на Великобритания Дейвид Камерън и на Италия Силвио Берлускони на вчерашните срещи на върха в Брюксел, първо на целия ЕС, а след това и на страните от еврозоната, съобщава AFP.

"Омръзна ни да ви слушаме да ни критикувате и да ни казвате какво да правим", казал Саркози на Камерън, според британските вестници Daily Telegraph и Guardian.

"Казвате, че мразите еврото, не пожелахте да се присъедините към еврозоната, а сега искате да се месите в нашите срещи", разкритикувал го още той.

Недоволството сред 10-те страни от ЕС, които не са част от еврозоната, начело с Великобритания, нарасна вчера. Тези държави се оплакват от засилващото се желание на т.нар. еврогрупа (начело с Германия и Франция) да взима решения, без да ги консултира.

"Кризата в еврозоната засяга всички наши икономики, включително тази на Великобритания", подчерта Дейвид Камерън. Той наблегна на факта, че държави от еврозоната взимат решения, които са жизненоважни за останалите страни-членки на ЕС, които също са част от общия пазар. 

Вследствие на това Великобритания поиска в сряда в Брюксел да бъде свикана извънредна среща на върха на целия Европейски съюз преди тази на еврогрупата. Нейното желание бе удовлетворено. Това стана в момент, когато британският премиер е подложен на натиск от евроскептиците в собствената си Консервативна партия, допълва БТА.

Междувременно британският парламент ще обсъди днес дали да бъде свикан референдум за излизане на страната от Европейския съюз - идея, на която Камерън е твърд противник. За да присъства на срещата на върха на ЕС в сряда, британският премиер отмени свои планирани посещения в Нова Зеландия и Япония.

Никола Саркози разкритикува в Брюксел и Силвио Берлускони. Той упрекна Берлускони за това, че не изпълни своето обещание да издейства оставката на италианския член на управата на Европейската централна банка (ЕЦБ) Лоренцо Бини Смаги. Франция постави оттеглянето на Бини Смаги като предварително условие за своята подкрепа за избирането на друг италианец - Марио Драги, за президент на ЕЦБ, за да замени през ноември на  поста французина Жан-Клод Трише. Италианският член на управата на базираната във Франкфурт европейска финансова институция обаче отказва да подаде оставка, тъй като премиерът не го номинира за управител на Италианската централна банка. Берлускони няма правомощия да уволни Бини Смаги от неговия пост в ЕЦБ.

Лидерите от еврозоната са призовали Италия, към която сега са насочени атаките на пазарите, да представи тази седмица по-убедителен план за структурни икономически реформи, за да увеличи своя потенциал за растеж, разкри президентът на ЕС Херман Ван Ромпой. В отговор Силвио Берлускони заяви, че очаква да свика правителството на заседание още днес, за да обсъди мерки за повишаване на икономическия растеж. Третата икономика в еврозоната е подложена на нарастващ натиск от останалите държави от групата да ускори реформите, за да си върне доверието на пазарите.

Особено ясно дадоха да се разбере това вчера в Брюксел френският президент и германският канцлер Ангела Меркел. Саркози изрази съжаление по повод факта, че сегашните европейски лидери трябва да се справят с последиците от решенията на своите предшественици, които са допуснали в еврозоната страни, които не са били подготвени. Френският президент обвини въпросните държави, че са разхлабили бюджетната дисциплина.

"Нямам спомен Ангела Меркел и аз да сме били вече на своите постове в момента, когато всички страни решиха да задлъжнеят, и дори в момента, когато бе решено да влязат в Европейския съюз и дори в еврозоната страни, които не отговаряха на някои от поставените навремето критерии", подчерта той.

Саркози изтъкна още, че французите и германците не са избрали него и Меркел, за да управляват въпросните държави.

"Ако Германия и Франция обаче не бяха решили да поемат своите отговорности, къде щяхме да сме днес?", попита лаконично той.

Испания, Португалия и Италия бяха приети в еврозоната през 1999 г., а Гърция въведе общата валута две години по-късно. Навремето присъединяването на Италия и особено на Гърция предизвика остри спорове заради сериозната им задлъжнялост.