Поредицата материали ще ви направи свидетели на преживяванията на израелския тенисист Амир Вайнтрауб. Това е третата част от общо шестте материала от поредицата. Очаквайте следващата четвърта част в началото на следващата седмица.
От върха до дъното - оцеляването на първо място
Част 3 от живота на израелския тенисист ни припомня що е то ежедневието - сиво дори и в спорта
Животът на професионалния тенисист е странно нещо - днес си на върха, утре си в миниманса. Само преди ден играех на Откритото първенство на Австралия - най-високото възможно ниво в тениса, а сега отивах да играя на "Фючърс" в Ейлат - турнир от най-ниска категория, провеждащ се под егидата на ATP. Накратко - бях играл в турнир с награден фонд от 20 млн. долара, а сега отивах за участие в турнир с награден фонд 10 хил. долара. Все едно досега да си играел само в Шампионската лига и изведнъж да те накарат да играеш в регионалната група. Спирката ми за прекачване отново беше Хонконг. Прекарах 10 часа там в очакване на връзката за Израел и накрая благополучно пристигнах в родината.
Освен смяната на мащабите на турнира, аз се борех и със смяната на очакванията. В Мелбърн бях никой - играч от третата стотица на света, борещ се да спечели един мач. Никой не очакваше нищо от мен, даже името ми не знаеха. В Ейлат бях поставен под номер едно в основната схема - аз съм Рафа Надал на този "Фючърс". Аз съм човекът, който всеки в турнира иска да бие. В Австралия напрежението беше в сферата "да направя невероятното, да победя в мач от толкова голям турнир". В Ейлат напрежението идваше от мисълта, че мога да загубя от играч, на когото дори не са му чували името на този "Фючърс".
И така - аз съм топ поставеният в схемата, значи би трябвало да спечеля турнира. Изглежда лесно - само че можете и сами да проверите колко честно номер едно в схемата на "Фючърс" в крайна сметка печели. За съжаление тази статистика не прости и на мен. Какво се случи - в първи кръг играх с швейцарец, чието име дори не фигурира в ранглистата на ATP. А там са записани имената на 1753 тенисисти от цял свят. Не познавах противника си, само преди мача чух от един от вечните присъстващи в Ейлат, че опонентът ми "е добър и трябва да съм внимателен". Победих го 6-2,6-2. За този успех получавам една точка за ранглистата на ATP и 100 долара. Добре дошъл в реалността - пак съм "в свои води" - там, където се бориш за точка.
Участието във "Фючърси" в опит да се изкачиш в ранглистата на ATP е все едно да се мъчиш да се качиш на Еверест, но да ти е разрешено да правиш само по една стъпка на ден. А за парите да не говорим - печеля по-малко, отколкото харча. Само заради факта, че съм в Израел, с мен е и треньорът ми - Шлом Цозеф. Значи трябва да плащам и неговите разходи. Но ако поне на турнири в Израел не мога да го взимам, защо изобщо да играя тенис? Както вече казах "Фючърс"-ите са най-ниското ниво в тениса. Това е реалността за 90% от професионалните тенисисти. Годишно се играят около 450 такива турнира и тези 90% играчи са там. Не на Откритото първенство на Австралия, не дори в квалификациите му. Ние мечтаем да играем на "Чаланджър"-и*.
След спечеления първи мач в Ейлат се изправих срещу руснак на име Александър Румянцев, номер 548 в света. Ставаше като за жребий. Победих го и след това играх с Валтер Трусенди, номер 392 в света. Успях да бия и него и финалът вече беше на крачка разстояние, макар и да си знаех, че досега не играх особено добре. Главата ми още не се е изчистила от емоциите в Мелбърн, вече съм достатъчно високо в ранглистата и съм ракета номер две след Дуди Села, което значи, че ще играя за родината си на Купа "Дейвис".
Мисля непрекъснато колко е хубаво, отделно съм въодушевен, че Шахар Пеер, нашата най-добра тенисистка, в топ 30 на женската ранглиста, ме е похвалила за участието ми в Австралия. Всичко това сваля концентрацията ми, а в тениса подобно нещо се наказва мигновено. Моето наказание в Ейлат също не закъсня - загубих на полуфинал от чех на име Роман Фогели с 3-6, 3-6. След мача разбрах, че той е номер 638 в света.
Тази загуба беше най-разочароващата част. След като играх в Австралия вече си бях повярвал, че мога да се меря с тези, които са между място номер 100 и 200 в ATP. Вярвах, че ми е писано да съм там, да играя на по-високо ниво, да имам шанс един дори да вляза в първата стотица на света. И сред всичкото това въодушевление загубих от ... номер 638 в света. Дали последният месец не беше просто един чудесен момент в живота ми, който няма да се повтори? Щях да разбера скоро - следваше нов "Фючърс" в Ейлат, на който щях да участвам. Състезанието за борба от 17 точки за ранглистата (само ако спечеля турнира) отново се почваше - точно както майка ми ме караше да си оправям леглото всеки ден. Не е много вдъхновяващо, нали?
* Системата от турнири в мъжкия тенис може да се разгледа като пирамида. Всяко ниво от тази пирамида носи различно количество точки за ранглистата, както и различно количество пари. Най-ниското ниво са турнирите от веригата "Фючърс", след тях е веригата "Чаланджър" и накрая са ATP турнирите. Последните от своя страна се делят на ATP 250, ATP 500 и "Мастърс" 1000 - според точките, които може да вземе победителят в съотвения турнир за ранглистата. На върха са турнирите от "Големия шлем" (Откритото първенство на Австралия, "Ролан Гарос", "Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ). Победителят във всеки от тези турнири взима по 2000 точки за ранглистата на ATP.
