Красивото лице на женския тенис - Франческа Скиавоне 01.06 | 09:53

Виждате ли лицето на снимката? Разгледайте го добре, защото в момента то е едно от най-красивите лица на женския тенис.

Сигурно си мислите "Луд ли е този?" Или може би е на наркотици? Всъщност да, отговарям веднага. Наркотикът се казва "Франческа Скиавоне".

За тези, които гледат и следят тениса на корт, няма нужда да се представя италианската номер едно и действащ шампион на "Ролан Гарос". Но тези, които дори не са чували името ѝ и я виждат за пръв път на споменатата снимка, трябва да четат бързо материала и после за затвърждаване на наученото да сядат пред телевизора до края на седмицата и да гледат женския вариант на Откритото първенство на Франция по тенис.

Франческа Скиавоне е един истински ветеран в женския тенис. 31-годишната италианка вече 13 години покорява тенис кортовете по цял свят. С красотата ... на играта си. Ческа, както на галено я нарича Италия, е едва 166 сантиметра висока и тежи 64 килограма. В света на тениса, дори на женския, това означава място в края на опашката за закуски, която се трупа на тенис лавката през голямото междучасие. Означава ... но само на книга.

Подобно на Давид Ферер Скиавоне оцелява в джунглата на големите зверове. Преди години шампионът от "Уимбълдън" през 1996 година Рихард Крайчек заяви, че 80% от съвременните тенисистки трябва да чекират свръхбагаж, качвайки се на самолета. По този начин именитият холандец визира прекомерно голямото тегло на професионалистките в играта с малката жълта топка.

И макар Крайчек в крайна сметка да се извини "Съжалявам, не са 80% - 75% са", иронично каза холандецът, той е прав поне за едно нещо – мускулите и силата решават и в женския тенис. Погледнете само тенис чудовищата като Серина и Винъс Уилямс, които стига да са здрави, трудно дават на която и да е друга тенисистка да пипне значим трофей. Мощта в играта на новото поколение в лицето на Виктория Азаренка (180 сантиметра), Петра Квитова (183 сантиметра), Юлия Гьоргес (180 сантиметра), преди две-три години Ана Иванович (189 сантиметра) и Динара Сафина (182 сантиметра), както и "вечната" Мария Шарапова (188 сантиметра) показва за какво става въпрос – блъскане до откат, сила срещу сила.

На този фон Скиавоне изглежда като избягал от бежански лагер скелет. Но Ческа компенсира с две неща – рядък талант и упоритост на булдог. Каже ли се "изобретателност" за света на женския тенис, веднага следва в главата ви да изникне "Франческа Скиавоне".

И като истинска жена тя притежава и може би най-женското качество, но претворено през призмата на тениса – непредвидимост. Когато Ческа е на корта, никой не знае какво има да става. Филмът "Какво искат жените" можете да го гледате в най-добрия тенис вариант само в изпълнение на Скиавоне.

Потвърждение за думите ми беше дадено буквално преди ден – в мач от четвъртфиналите на "Ролан Гарос" Скиавоне отстрани едно от лицата на младото поколение в женския тенис Анастасия Павлюченкова – 177 сантиметра висока, тежаща 72 килограма и с унищожителен форхенд. Естествено, обаче, мачът се превърна в поредното представление на Ческа "Да бъда или ... да". Скиавоне губеше с 1:6, 1:4, но успя да спечели с 1:6, 7:5, 7:5. При това го направи след като в третия сет допусна да бъде догонена от преднина 5:1 гейма, като затвори мача едва от трети опит на собствен сервис. И го направи в типичен стил – след къса топка и последвало привикване на мрежата от страна на Павлюченкова, след което я размина с един от своите така умно насочени печеливши удари.

Божествен усет – просто няма друго обяснение за интелигентната и красива игра на Скиавоне. Тя може всичко – фамозни параболи от топспин форхенд и лифтиран бекхенд, зловещо сечени удари от бекхенд, които лепнат по корта, магически къси топки и още по-елегантни волета. Сигурно е и единствената останала в женския тенис, която преднамерено използва тактиката сервис-мрежа на най-важните точки в един мач.

Завършвам с едно изказване на Скиавоне, дадено през миналата година. Тогава на въпрос "Защо хората идват да гледат мачовете ви?" тя отвърна шеговито: "Защото съм красива". Ами така си е, Белла Беллисима, казвам и аз с усмивка на моя развален италиански.