Миражът е реалност 09.08 | 20:10

Малко са хората в България, а и в света, които преди три месеца след загубата от Германия в олимпийската квалификация в София вярваха, че националният отбор по волейбол може да запише най-доброто си представяне на Олимпийски игри от 1980-а година насам - тогава станахме втори, след загуба от домакина СССР.

Преди три месеца отборът ни беше пред разпад - загубата в първата квалификация, в началото на дългия летен цикъл на националните селекции, бе приета като катастрофа от Българска федерация волейбол. Да, никой не очакваше да отпаднем в полуфинала срещу Германия, но това се случи, а след това последва огромния скандал, познат до болка на българския фен по оста Радостин Стойчев - УС на БФВолейбол. Скандали, разединение, Лондон изглеждаше далеч, а добро представяне - мираж.

В крайна сметка, България се класира за Олимпиадата (срещу още 500 000 евро за домакинство), но жертвите бяха големи - тръгна си треньора Радостин Стойчев, а най-голямото име в селекцията ни Матей Казийски също отказа да играе за отбора, докато инж. Данчо Лазаров е начело на федерацията. За капак и един от най-опитните в състава Андрей Жеков не издържа психически и също отказа да играе.

Отборът изглеждаше разбит, а картинката напомняше 2008-а година, когато избухна грандиозен скандал с Пламен Константинов. Това определено повлия на отбора, който беше тръгнал за медали, а се върна с 5-о място, и то защото не се играха мачове за разпределение на местата между 5-о и 8-о.

Но още на Световната лига се видя, че тази селекция, този "разбит" отбор има бъдеще. И то не само бъдеще, а и настояще. Въпреки че отборът е изключително млад, а най-опитният играч в отбора Владо Николов (34 години) напуска отбора след края на турнира в Лондон.

На Световната лига България се класира 4-а и загатна, че в Лондон може да бъде приятната изненада на турнира. След това последва и отпътуването за Белгия - дуото Найден Найденов и Камило Плачи отдалечи волейболистите ни от големите очаквания и огромните скандали. Тихичко, без гръмки изказвания, без напрежение, в добра атмосфера българските "лъвове" проведоха добра подготовка и се насочиха към Лондон, където целта беше единствено да бъде показана добра игра, пък каквото стане.

Дойде и турнирът, а всички знаем какво се случва там. България вече е полуфиналист. "Лъвовете" влезнаха в топ 4 по възможно най-убедителния начин - те допуснаха поражение единствено от вечно неудобната за нас Аржентина, която вече не е част от Олимпиадата (поне във волейболния турнир). Както вече споменах, това е и най-доброто класиране за българския национален отбор след 1980-а година, а все още турнирът в Лондон може да се окаже най-успешния в историята на българския волейбол.

Преди точно три месеца отборът беше пред разпад, а сега е с реални шансове за медал - един от малкото за страната ни на тази Олимпиада. На какво обаче се дължи тази тотална трансформация? Какво се промени в "разбития" отбор? Как България се добра до топ 4 на Олимпиадата, и то след победи над големите фаворити в турнира Полша и Италия, както и разгромната победа срещу неудобната Германия?

Дуото Найденов - Плачи

От последния кръг в Световната лига преди финалите София новият селекционер Найден Найденов и треньорът Камило Плачи работят рамо до рамо, ден след ден и в последните месец-два успяха да изградят един чудесен колектив и един изключително боеспособен отбор. Двамата върнаха усмивката по лицата на нашите национали, а дори при загубата от Аржентина "лъвовете" играеха с настроение и с хъс, търсеха обрата до край, но просто в този ден нищо не се получаваше. Но дори тази загуба дойде с усмивка, никой не определи поражението като трагедия, а просто като спънка по пътя. Два дена по-късно България разкъса "скуадра адзура" и мачът с Аржентина вече беше само лош спомен.

За всички, които са гледали мачовете на националите ни в Лондон, е ясно, че Камило Плачи е мозъкът зад феноменалната игра на българските "лъвове". За него най-лесно беше да си тръгне след множеството скандали, но остана, за да помогне, може би за да докаже нещо, въпреки че едва ли той има нужда да доказва каквото и да е. Найден Найденов пък тепърва прохожда в треньорската професия, а какво по-добро от това да се учиш от доказан тактик като италианския специалист. Ролята на шампиона начело на Марек (Дупница) също е много важна - той помогна да бъде изграден този страхотен колектив за толкова кратко време. Той е мотиваторът на този отбор. Качествата на двамата треньори си паснаха отлично и българският национален отбор има перфектното дуо, което е в основата на този страхотен успех, още повече на фона на представянето на останалите ни олимпийци.

Двамата задължително трябва да останат и след Олимпиадата. Независимо какво се случва с Радостин Стойчев, Данчо Лазаров, Българска федерация волейбол и скандалите около българския волейбол. Дуото Найденов-Плачи трябва да продължи своята работа с този млад и перспективен тим, а ако Матей Казийски бъде убеден да се върне в отбора, то тогава възможностите на този състав ще бъде непредсказуем и с неограничени възможности.

Изграждането започва от основите - посрещане и защита

В последните години българският национален отбор се славеше с мощния си сервис, силните забивки и слабото си посрещане, както и вечното неразбирателство в защита. На тази Олимпиада обаче точно играта на тези два елемента е в основата на невероятното представяне на българските "лъвове".

Ако някой ми беше казал, че националите ще стряскат своите съперници с играта си в защита, то най-вероятно щях да реша, че е взел дадена субстанция, замъгляваща изцяло неговата преценка. Но ето че на олимпийския турнир в Лондон именно доброто посрещане и сърцатата защита са в основата на победите ни. Единственият двубой, в който тези елементи не бяха на ниво, беше срещу Аржентина при загубата с 1:3. Във всички останали България беше безапелационна, а именно тези фактори са най-голямото оръжие на "лъвовете".

За това говори и статистиката до момента в турнира - Теодор Салпаров е лидер в две класации - при защитниците, а освен това е и най-доброто либеро до момента в турнира. Той е и трети в посрещането, като най-вероятно и там щеше да води, ако не беше злополучния мач срещу Аржентина. Салпаров за пореден път доказва, че отборът може да разчита на него в най-тежките моменти - той е лидерът на терена, той е сърцето на този отбор, а ето че неговото присъствие на терена подобрява успеваемостта на целия отбор.

България е на 5-о място при отборите в защита, а в посрещането пред нашия тим са само тези на Бразилия и Аржентина. Процентът ни пък е впечатляващ - 69.57%, което е с над 5% над средните показатели на всички тимове в Лондон.

Страхотното посрещане на Салпаров, Скримов и Алексиев пък прави работата на Георги Братоев възможно най-лесна, а той не разочарова и дирижира по перфектен начин нападението на отбора - той е №1 сред разпределителите с 11.95 перфектни паса на гейм. За сравнение, вторият в класацията Доналд Съксо е далеч зад 24-годишния талант с 10.14.

Блокадата пък също има основна роля в защитата ни - дори когато не записваме директни точки от блокада, то българските играчи често успяват да играят с топката, което значителни помага на защитниците при подаването към Братоев. България е с 2.9 блокади средно на гейм, което я нарежда на 3-а позиция зад САЩ и следващия ни съперник Русия.

Мощната атака и мегаталантът на Цветан Соколов

Факторите, изброени по-нагоре, са в основата и на силното ни нападение. "Лъвовете" са лидери в отборната класация по забивки с 38.37%. Огромна пък е ролята на вече титулярния диагонал на България - Цветан Соколов.

Със сигурност не съм единственият, който смята, че играчът на Тренто ще стане най-добрият волейболист в света. Та той е на 22 години, има второстепенна роля в италианския си клуб, а цяло лято прави дупка след дупка в противниковите полета. Да, и той има спадове, но във важните моменти поема цялата отговорност, а поляци, италианци и немци със сигурност не искат да се изправят срещи 205-сантиметровото българско чудо.

В момента той е втори при най-резултатните играчи със 102 точки, като той дори не игра срещу Великобритания, а срещу Австралия беше заменен рано-рано. Единствено Михайлов е преди него с четири точки повече, а за неутралния зрител предстоящата битка между двамата ще бъде, меко казано, епична.

Разбира се, не може да се разчита само на Соколов, а Тодор Алексиев доказва през тази година, че на него може да се разчита. Освен че показва завишено ниво в своето посрещане и защита, то той е с най-високия процент на успешни атаки не само в нашия състав, но и в целия турнир - 46.43%. Тодор Скримов пък прави най-голямо впечатление в нападение, след като на Олимпиадата той разгръща пълния си потенциал и е третият най-добър реализатор в отбора.

Двубоят срещу Русия - възможност за влизане в историята

Олимпиадата в Москва през 1980-а година засега остава най-успешната в историята на българския волейбол, но тогавашният успех е извоюван по много различен начин. Тогава след груповата фаза следва директно полуфинал (България записва 3 победи и загуба, за да стигне до полуфинала и да победи Полша). Сега националите ни изиграха 5 мача, излезнаха първи от групата и разбиха Германия, като това може да се определи за невероятен успех дори при катастрофални загуби в следващите два мача от турнира.

Сега обаче на дневен ред стои Русия, а всички в състава на Найденов са готови за предизвикателството. Руснаците успяха да разбият посрещането на Полша в четвъртфинала, като това им осигури категорични успех. Ако България успее да се справи с мощта на руския сервис и атака, то тогава успехът е реално постижим. Русия е големият фаворит в двубоя, но България беше в ролята на аутсайдер и срещу Полша, и срещу Италия, а първото място в групата дори не е обсъждано.

"Лъвовете" обаче надминаха всички очаквания и сега трябва да продължат по същия начин - без напрежение, с усмивка, със силен колектив и добра игра в основните елементи на играта. Съумеем ли да запазим настроението в играта, то тогава Русия може да е поредният фаворит, който усеща мощта на българските "лъвове".