Позакъснелите спор(т)ни признания 14.02 | 11:07

Издаването на автобиография е вече нещо нормално за всяка една популярна личност, независимо от сферата й на изява. Изключение не правят и спортистите, а десет от тях успяха да шокират верните си си фенове, разкривайки неподозирани факти относно себе си и личния си живот.

Предлагаме Ви десет примера за популярни хора от света на спорта, които са се осмелили да се "разкрият" пред света в своите автобиографични книги, оставяйки вихър от реакции след това.

1. Андре Агаси - наркотици

В своята автобиография "Открито", осемкратният шампион на турнири от Големия шлем шокиращо разкри, че е взимал метамфетамини по време на страхотната си спортна кариера. Американецът пише, че това се е случило през 1997 г., когато той преминава през една от най-лошите си години на професионален тенисист.

Агаси разкрива, че е излъгал пред Асоциацията на професионалните тенисисти, които са повярвали на версията, че позитивните тестове за употреба на метамфетамини са в резултат на изпито от него питие, приготвено от бившия му асистент. Не по-малко реакции предизвика и признанието на Агаси, че като дете той е ненавиждал тениса.

2. Франк Бруно - твърди наркотици 

Франк Бруно - или наричан още "Големия Франк", е бивш световен шампион по бокс в тежка категория и любимец на английската нация, известен още и с психическите си проблеми, възникнали скоро преди автобиографията му да бъде издадена.

В нея Бруно разкрива, че е имал навика да прибягва до твърди наркотици, което от своя страна е и едно от възможно най-лошите неща, които е можел да направи в момент на влошено психично здраве. Боксьорът признава за употребата на кокаин, който според собствените му думи, е "установил контрол над мозъка му". След кокаина Бруно прибягва и до пушенето на силен канабис, който отново според него, "едва не му отнася главата". Пристрастяването на Франк Бруно към наркотиците идва скоро, след като той се оттегли от бокса. 

3. Тони Каскарино - националност

Тони Каскарино е важна част от националния отбор по футбол на Ирландия, воден тогава от Джак Чарлтън и класирал се на три големи форума - Евро 1988 и световните първенства през 1990 и 1994 г. Общо за "детелините" той записва 88 изиграни срещи, в които успява да реализира и 18 попадения.

Тони Каскарино е роден в Англия, но получава правото да се състезава за Ирландия, заради своя дядо ирландец. В своята автобиография обаче Каскарино разкрива, че майка му е била осиновена като дете, което и означава, че в него не тече ирландска кръв. По този повод Каскарино завявява в прав текст: "Аз бях измамник. Фалшив ирландец".

4. Стан Колимор - самоубиец

По време на състезателната си кариера Стан Колимор прекарва на предните страници на таблоидите също толкова време, колкото и на задните. Неговата битка с депресията бе нещо известно, още преди той да заговори за нея в автобиографичната си книга. Колимор дори бе пациент на специализирана клиника, а сред провиненията му влизат насилие над бившата му приятелка и често обикаляне на паркове с автомобил, в търсене на секс с непознати.

В своята брутално честна автобиография Стан Колимор разкрива подробности за състоянието си, когато то достига до най-лошите си фази. В момент, когато бившият нападател не е способен да стане от леглото си в разстояние на 16 часа, Колимор решава, че това е достатъчно. Той натоварва въже в колата си и е готов да потърси подходящо дърво, където да сложи край на живота си. Колимор е спасен от свои приятели и близки, на които изпраща прощални съобщения, преди те да организират своеобразна "хайка" за откриването му. За щастие - навреме.

5. Донал Ог Кюсак - сексуалност

Хърлингът може и да не е сред най-популярните спортове у нас, но в Ирландия Донал Ог Кюсак е истински герой на нацията. Ог Кюсак е в същото време и един от първите елитни спортисти в Европа, разкрили публично хомосексуалната си ориентация.

Ог Кюсак стори това в своята автобиографична книга, където той доверява, че най-трудно му е било да признае за това пред баща си, работещ по това време като кранист по строителните площадки на Ирландия. Реакциите в страната обаче са като цяло позитивни, а много хора аплодират искрено смелостта на спортиста. Въпреки, че това съвсем естествено води и до хомофобски скандирания по негов адрес по време на мачове.

6. Бо Хамбургер - допинг

Датският колоездач Бо Хамбургер призна за употребата на допинг в своята книга, издадена през 2007 г. Скандинавецът разкри, че е взимал еритропротеини в периода между 1995 и 1997 г., когато според неговите думи, "допингът е бил нещо съвсем нормално в света на колоезденето". Според казаното от Хамбургер, ако не е бил допингът, той е "можел спокойно да закара колелото си в гаража и да започне да прави нещо друго". 

Хамбургер бе наказан от своя отбор през 2001 г., когато тестовете му за употреба на еритропротеини се оказват положителни. Скандалите с допинг в света на колоезденето обаче продължават и до днес.

7. Рой Кийн - мъст

Полемиките около Рой Кийн са нещо толкова нормално и често срещано, колкото и това да изведеш кучето си на разходка. През 90-те години на миналия век Кийн и норвежецът Алфи Инге Хааланд развиват истинска непоносимост помежду си, а последната дума има капитанът на Манчестър Юнайтед.

Всичко започва през 1997 г., когато все още играещият за Лийдс Хааланд се сблъсква с Кийн, който остава да лежи на терена. Тогава Хааланд се навежда над ирландеца и по всичко изглежда, че му казва нещо, което Кийн явно не забравя.

Четири години по-късно всичко се повтаря, но резултатът е ужасяващ за Хааланд. Манчестър Юнайтед приема градския си съперник Манчестър Сити на своя "Олд Трафорд", а Кийн осъществява зверско влизане в коляното на норвежеца. В последствие ирландецът признава в своята автобиография, че е "чакал своето отмъщение в продължение на четири години", а влизането му в крака на Алфи Инге Хааланд е било напълно преднамерено. Хааланд продължава да играе футбол до 2003 г., но никога не се възстановява напълно от бруталната постъпка на Рой Кийн.

8. Мат Льо Тисие - хазарт

Героят на всички фенове на Саутхемптън Мат Льо Тисие от своя страна разкрива за проваления му план да измами букмейкърите и да прибере солидна сума пари. През 1995 г. Льо Тисие и негов съотборник решават да манипулират времето за изпълнение на първия тъч в един от поредните двубои на "светците". Според Льо Тисие, същината на залогът е бил в това първият тъч в мача да бъде изпълнен през първата минута игра, за което и той естествено е трябвало да "помогне".

Льо Тисие решава, че ще изрита топката в тъч веднага, щом тя попадне в краката му, което и ще му донесе печалба. За лош късмет на ескцентричния футболист обаче, негов съотборник не знае нищо по въпроса и запазва коженото кълбо във владение на Саутхемптън. Льо Тисие признава, че тогава е прекарал цяла минута в яростно преследване на топката, която да изрита извън игра и да не загуби заложените си пари. За негов лош късмет, това се случва твърде късно за него, което и отново оставя букмейкърите в печеливша позиция. Поведението на Льо Тисие става обект на сериозни критики от ФА, но в крайна сметка той се разминава с наказание в следствие на признанията си.

9. Шон Лонг - общо взето всичко

Ръгби легендата Шон Лонг вече е наказван веднъж за това, че е заложил срещу собствения си тим Сейнт Хелънс да загуби мача си срещу Бредфорд Булс.

В своята автобиография Лонг създава истинска буря от реакции, след като признава за други негови залози и различни по вид скандали. Името на книгата му пък е многозначително - "Лонги: Пиячка, Караници, Секс и Скандал". Тук вече е въпрос на вашето въображение да си представите какво се крие между кориците. Ръгбистът не пропуска и да се изтъкне, че успехът му с нежния пол може да се сравнява дори с този на легендарния Джордж Бест.

10. Марион Джоунс - лъжи

Лекоатлетката Марион Джоунс използва своята автобиографична книга, за да продължи с мрежата от лъжи, която тя успя да заформи по отношение употребата й на спортен допинг. Джоунс, която спечели три златни медала по време на Олимпийските игри в Сидни, е винаги отклонявала яростно въпросите, свързани с евентуалната й употреба на забранени вещества.

През 2004 г. Джоунс пише в книгата си, че винаги е държала позиция против спортния допинг, че "никога не е взимала и никога няма да го прави". Три години по-късно тя признава, че е лъгала федерални агенти относно употребата й на допинг, а избухналият в последствие скандал я отвежда дори зад решетките. Освен всичко това, Марион Джоунс трябваше да върне и спечелените от нея златни олимпийски медали.