Радо Стойчев: Поех България, защото искам да дам нещо на страната 08.11 | 18:48

Наставникът на мъжките волейболни национали Радостин Стойчев даде пресконференция днес в Министерството на физическото възпитание и спорта. По-рано селекционерът се бе срещнал с премиера Бойко Борисов, като му благодари за вниманието и подкрепата към волейбола в страната.

"Съжалявам, че ангажиментите ми в Тренто не ми позовлиха да се прибера по-рано и да говоря пред медиите за националния отбор. Да, оставам начело на националите, но не сме разисквали някакви условия или параметри за работата ми оттук нататък", започна Стойчев.

"Направихме анализ с управителния съвет за представянето на отбора на Европейското първенство и Световната лига, след което обсъдихме бъдещите ни участия в квалификацията за Олимпиадата и за подготовката на тима."

"Равносметката за постигнатото до тук е ясна - не сме доволни от резултата на Евроволей. Желанието на всички ни беше да се представим по-добре, а моята лична оценка - на мен и на щаба ми - е, че не сме доволни от резултата. Аз съм отговорен и знам какво означава това, знам какви са настроенията в България. Всички ние искахме да се представим по-добре."

"Не смятайте, че аз съм преживял шестото място по-леко от когото и да било. Не сме обсъждали промени в щаба и такива няма да има", продължи отново Радо Стойчев. "Министър Нейков изрази огромното желание на правителството да ни помогне с каквото може, защото волейболът е един от спортовете, които ни интересуват на Олимпиадата. Той искаше да знае как може да ни помогне да се класираме, но срещата ни не беше с цел да изглаждаме някакви спорове, защото такива не е имало никога."

"За мен да съм треньор на България е голямо бреме и отговорност, но аз съм се съгласил съзнателно да ги поема. След незадоволителния резултат на Европейското някой трябваше да поеме отговорността, но не само на думи. Ако Федерацията ми беше поискала оставката, веднага щях да си я подам, защото това за мен е отговорност. Но на базата на това, което чух днес, потвърдих участието си в треньорския щаб на националния отбор."

"Единствената отговорност, която поемам, е да положа всички усилия и да използвам знанията си, че ще се класираме. Не мога да обещая нищо за никакви медали и трофеи, искам, но не мога. Имаме две седмици да възстановяваме играчите от състезанията, в които дотогава ще са участвали, да направим програма на тренировките и с помощта на публиката, да спечелим. Искаме да спечелим това мини-европейско първенство, в което няма да участва единствено един от фаворитите", каза Стойчев.

"В нашия отбор има потенциално силни млади състезатели, които нямат все още необходимия технически багаж, за да успеем да имаме отбор, който да победи Русия и Бразилия - това за мен са най-силните отбори в света. Ние сме част от групата на три отбора, заедно с Полша и Италия, които имат изравнени качества в световния волейбол.

Моята вина е, че не успях да начуа отбора да затваря жизненоважните точки, както например в тайбрека срещу Словакия, когато водехме с 14:12 - тогава щяхме да сме първи в групата, да играем в друг поток и всичко да е по-различно. Случи се повторение на ситуацията от миналата година на Световното първенство", допълни Стойчев.

"Нямам проблеми с Владо Николов, не съм го пуснал в някой, защото така съм преценил. Нямам проблеми с Владо, защото ако имах, щях да го отстраня от отбора. Иначе идеята ми е била винаги да играем с определена схема и стил, които да не се променя независимо срещу кого се изправяме.

Причината да не спечелим е, че се страхуваме от загубата, а аз не успях да променя манталитета. Премиерът ме пита днес защо бием Сърбия когато си искаме, а те станаха европейски шампиони - ами, защото Сърбия няма този страх."

"Никой във Федерацията не ми е пречил, но аз не исках да ставам треньор на националния отбор. Не исках, защото това е сериозна отговорност и голям ангажимент, а и тази година беше много тежка, така че на моменти съжалявах, че съм се заел.

Обаче въпреки това слагам под внимание факта, че феновете на българския национален отбор страшно обичат спорта и момчетата. В Германия играхме в зала, пълна с българи и усещането е невероятно.

Исках да дам нещо на родината, защото оттам съм тръгнал и исках да дам приноса си. Не го правя за пари, за имидж или за трамплин към бъдеща кариера. Аз нищо не печеля от това, единствено давам свободното си време и се трудя, та тази работа може да ме удовлетвори само когато има резултати."