Сред първите сме по смъртност от рак на шийката на матката 16.06 | 17:56

Плевен е градът с най-висок смъртност от рак на шийката на матката - 35,5% са заболелите на 100 хил. жени. Във Велико Търново е най-голям процентът на смъртността - 78,7% са с установен рак в начален стадий, а смъртността е 21,3%.

В София 62,4% са установените болни в начален стадий, а смъртността е 37,6%. Това заяви доц. Никола Василев, онкогинеколог във ВМА, по време на семинар, посветен на програмата "Спри и се прегледай", който се проведе във Велинград.

От рак на шийката на матката страдат предимно образовани, неомъжени жени, които не са раждали. По тази причина и по-високите степени на заболеваемост са в населените места, с по-развита икономика. В България най-много заболели от този тип рак има в областите София, Бургас, Варна, Пловдив.

По данни на СЗО (Световната здравна организация), за периода от 1980 до 2011 г., в България случаите на рак на шийката на матката непрекъснато се увеличава, докато в Западна Европа намалява. Причината за тази тенденция е в повечето профилактични и скринингови прегледи, които се провеждат там.

В България 350-380 жени умират от рак на шийката на матката. Страната ни е сред водещите по смъртност от този тип рак в цяла Европа.

Най-добрата превенция според доц. Василев е цитологичният скрининг (т.е. чрез проба цитонамазка). Този метод е доказано ефективен. Все още ДНК тестовете, както и HPV тестовете (за човешки папиломен вирус), са скъпи и с недоказана ефективност.

Според доц. Василев на национално ниво е важно да се осъществява организиран популационен скрининг. Онкогинекологът е твърдо против определянето на рискови групи, защото когато става дума за рак, такива групи няма - всички жени трябва да се преглеждат.

Друг важен момент е скринингът да бъде свързан с регистрация. За да бъде успешна една кампания за скринингов преглед, трябва да са изследвани поне 50% от жените в страната.

Според специалиста през последните години се увеличава значимостта на ДНК тестовете, но намалява популярността на ваксините и в Западна Европа, и в САЩ има отлив от скринингови прегледи. Също така в условията на финансова криза се налага връщането към по-малко ресурсоемки скринингови методи.

Профилактичен или скринингов преглед

Профилактичният преглед е по собствено желание и не е целенасочен към определен проблем, той се прави за собствена консумация, т.е., този преглед е въпрос на лична здравна култура на всеки поотделно.

Скрининговият преглед се прави под силата на подсещане (изпращане на покани за преглед). Той е строго целенасочен към определено заболяване (за разлика от профилактичния, където може да се направи по-обстоен и пълен преглед).

Освен това, данните от скрининговия преглед се вкарват в национален регистър. Скрининговият преглед е въпрос на държавна политика.

С проекта "Спри и се прегледай” се създава за първи път такава организация на превенция на определен рак. Най-важното е, че се създава система за известяване, както и скринингов регистър. Този проект не е национална програма (каквато би следвало да има, по подобие на всички държави).

Проектът "Спри и се прегледай” обаче създава модел, който може да се използва за създаването на такава програма на национално ниво.

Според доц. Василев в момента болниците не искат да участват по проекта, защото лекарите получават само по 9 лв. за преглед, при иначе запълнените си графици с пациенти, които плащат много повече.