Galileo е в основата на технологичното бъдеще на Европа 11.07 | 16:45

Спътниковата навигационна система Galileo е част от визията на Европа за създаването на една високотехнологична икономика. Това каза метеорологът д-р Гергана Герова, по време на лекторията "Проблеми на модерната физика", провела се миналата седмица във Физическия факултет на Софийския университет.

Идеята за създаването на европейска сателитна система за навигация се ражда още през 1994 г. като официалното утвърждаване на проекта става през 2003 г. Основни участници в него са Европейската комисия и Европейската космическа агенция (ESA).

През годините след това Galileo е забавян многократнo, като първоначалните очаквания системата да бъде пусната в експлоатация още през 2008 г. не се оправдават. Според д-р Герова актуалните прогнози са, че Galilieo ще може да предостави световно покритие в годините между 2015 и 2020 г.

За разлика от американския си аналог GPS и руския Glonass, Galileo е предвиденa изцяло за граждански нужди. Основната цел е проектът да спомогне за създаването на една технологична икономика, която ще се възползва в максимална степен от този тип навигационни услуги.

Когато заработи, системата ще се състои от 30 спътника (27 активни и 3 резервни), разположени в три орбитални плоскости на височина от 23 хиляди километра. Два от тях вече са изведени в околоземна орбита и в момента се правят изпитания с тях. Когато бъде пусната в експлоатация системата ще бъде способна да определя наземното местоположение на обектите с точност до няколко милиметра.

Освен за комерсиални цели Galileo ще се използва и за спасителни операции на глобално нивo (SAR). Затова тя ще оперира на 4 чeстоти, за разлика от GPS с Glonass, които работят с две. За тази цел европейската система ще предлага засичане на местоположението с висока точност в реално време и при всякакви метеорологични условия.

В България към момента с Galileo работи само една референтна станция, инсталирана в Плана планина близо до София.

Конкурентите

Най-популярната и често използвана система в момента без съмнение е американската GPS. Създадена през далечната 1971 г. в САЩ, GPS е предвидена първоначално за военни цели. Системата разполага с 24 спътника от второ поколение, разположени в 6 орбитални плоскости на височина 20 хиляди километра. Първото приложение на GPS е във войната в Кувейт през 1991 г., като постепанно приложението ѝ се разпростира към гражданския сектор.

Руският Glonass е проектирана няколко години по-късно, но тръгва през 1998 г., поради разпадането и икономическата несъстоятелност на Съветския съюз. Когато бъде напълно окомплектована Glonass, подобно на GPS, ще разполага с 24 сателита, разположени в три орбитални плоскости на 19 хиляди километра над земната повърхност.

За разлика от GPS сателитите, руските ще са разположени така, че да покриват по-добре ширините около полярните окръжности. Това се отнася и за ширините, в които се намира България – оттук по всяко ще са видими време осем руски сателита, вместо шестте на американската GPS.

В момента Glonass работи със спътници от второ поколение, като скоро се очаква появата на разработки от трето и дори четвърто поколение.

Устройство и приложение

Всяка глобална навигационна система се състои от три основни компонента – космически сегмент (спътници), референтни станции – изграждащи мрежата на Земята и контролни станции, отговарящи за точното положението на спътниците в орбита.

Първата мрежа от референтни станции е изградена в Япония през 1995 г. след опустошителното земетресение в Кобе. Първоначално основната ѝ цел била да следи промените в положението на земните плочи и евентуално да предскаже бъдещите катаклизми.

В България е изградена мрежа от общо 90 станции, поддържани от три компании. На територията на Европа те са общо 1400, а в Япония – около 1000.

Системите за глобално позициониране намират най-различни приложения в ежедневния живот. Те могат да бъдат използвани за геодезични измервания (включително определяне на височината на планинските върхове), в метеорологичните прогнози, при клетъчните телефонни мрежи, в механизираното земеделие и дори при бъдещите автомобили с автопилот.

Днес от глобалните навигационни системи се ползват дори градският транспорт на София за локализиране на мястото на превозните средства, както и в Добруджа по време на жътва, където част от модерните комбайни са снабдени GPS системи за следене и контрол на позициите им на полето.

Сред по-"екзотичните" приложения на тези системи е използването им като по-евтин вариант за следене и прогнозиране на вулканичната активност, както и на вече споменатото движение на тектоничните плочи преди земетресения.