Кои са младите учени, които могат да говорят за наука разбираемо? 20.04 | 09:59

Конкурсът "Лаборатория за слава FameLab” търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Националният победител ще представя България на международния финал в Обединеното кралство, заедно с кандидати от общо 20 държави. 

На първия кастинг в София журито избра трима от финалистите в българското издание на конкурса. Други трима бяха определени за резерви – те ще разберат дали могат да участват на финала след като приключи вторият кастинг. Той е последната възможност за участие и ще се проведе на 21 април (събота) от 11.30 ч. в Заседателната зала на СУ "Св. Климент Охридски” (в Ректората).

Целта на конкурса "Лаборатория за слава FameLab” е да докаже, че за наука може да се говори разбираемо и забавно, пред неспециализирана публика, при това без компромис с научното съдържание. Кандидатите могат да бъдат от цялата страна, но трябва да са от природо-математическите науки – това могат да са например преподаватели в училище или ВУЗ, работещи в изследователски или приложни институти, или студенти със задълбочени познания и опит от своята област.

Трима от претендентите да станат българското лице на науката за 2012 г. вече са ясни. Те ще се състезават на националния финал на конкурса за млади учени "Лаборатория за слава FameLab”, който Британски съвет провежда в България за шеста поредна година, в партньорство с Министерството на образованието, младежта и науката и Форум Демокрит.

Финалисти от I кастинг са Георги Стойчев, Никола Каравасилев и Виолета Желязкова.

 Георги Стойчев е студент във Факултета по химия и фармация на СУ. Георги разказа за възможностите на компютърната химия, която описа като "молекулен дизайн”. По този начин учените могат да изследват любимото си съединение без дори да стъпват в лабораторията.

Никола Каравасилев е Магистър по астрофизика в СУ, и работи като физик в БАН. Освен това преподава физика в частно училище. Никола разказа за живота на звездите като го сравни с човешкия. Оказа се, че дори звездите могат да навлизат в "критическата" възраст, когато горивото им се изчерпи. Освен това, нашето слънце е една звезда на средна възраст – равняваща се на около 45 човешки години.

Виолета Желязкова учи Молекулярна биология в СУ. Виолета разби мита, че генното инженерство е плод на съвременната наука. Оказва се, генетично модифицираните организми не са измислени от хората. Преносът на генетична информация от един организъм в друг съществува от далечни времена, обясни Виолета и разказа как става това – чрез вирусите.

Резерви от I кастинг са Радостина Кирина, Цветан Симеонов и Васил Люнчев.

Радостина Кирина е студент по физика в СУ. Тя говори за нещо, с което сме свикнали и вероятно рядко се замисляме от какво голямо значение е за живота ни – гравитацията. Защо не излитаме когато караме ски или сноуборд?

Цветан Симеонов е студент по Астрофизика, метеорология и геофизика в СУ "Св. Климент Охридски". Цветан ни разказа как можем да "рециклираме" някои от множеството сигнали, които преминават през пространството по цялата планета. Като един истински метеоролог той обясни как GPS сигналите от системата за глобално позициониране могат да бъдат използвани за оценка на количеството водни пари в атмосферата. А водните пари пък от своя страна са един от най-значимите парникови газове.

Васил Люнчев е студент във Факултета по Математика и Информатика на СУ. Васил се вълнува от темата за изкуствения интелект и си беше поставил нелеката задачи да търси отговор на въпроса "Може ли компютърът да обича?”. Мозъкът е компютър, но дали съзнанието е компютърна програма?

Конкурсът "Лаборатория за слава FameLab” се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни предавания – регистриралите се кандидати се явяват на живо на първоначален кастинг. Всеки трябва да подготви две 3-минутни представяния на научна тема, които трябва да са научно-достоверни, атрактивни и разбираемо поднесени. Явяването на кастинга е с изпълнение във формат по избор на кандидата.

То може да включва песен, танц, поезия, изображения или да бъде представено по друг атрактивен начин, но без компютърни презентации. Темите трябва да са от природо-математическите и инженерни науки, но могат да разясняват както фундаментални понятия, така и съвременни научни открития.

Жури от учени и журналисти следят 3-минутните представяния да са научно верни, поднесени достъпно и харизматично. Членове на журито на кастингите тази година са Вера Гоцева, журналист, креативен директор на медийна група 3Бей.БГ АД, Ивайло Славов, физик, синоптик в ТВ-Мет и Георги Балджиев, финалист в Лаборатория за слава FameLab 2007, биолог, Българска агенция по безопасност на храните.

Една от най-големите награди за всички финалисти, които бъдат избрани на първоначалните кастинги, е участието им в майсторски клас по комуникация на науката. В него ще могат да усъвършенстват своите умения за комуникация, с помощта на британски и български преподаватели. След като преминат тази подготовка финалистите ще се явят на националния финал, който вече за втора поредна година ще се проведе в рамките на Софийския фестивал на науката (www.sofiasciencefestival.bg) през месец май.

Конкурсът "Лаборатория за слава FameLab” е създаден по оригинален формат на Челтнъмския фестивал на науката в Обединеното кралство, където се провежда и международния финал. Тази година международното участие ще е още по-голямо и в надпреварата, която много прилича на "Евровизия за учени”, ще се включат над 20 страни. Другата новост е, че сред международните финалисти за първи път ще има участници от НАСА и ЦЕРН.

Българските победители в досегашните издания на конкурса са биофизикът Росен Угринов (2007), ядреният физик Венелин Кожухаров (2008), студентката по компютърна химия Анета Йовчева (2009), студентът по биохимия Христо Колев (2010), студентът по генетика Александрина Джасем (2012).