“Окото на Саурон” гледа над Сопот 08.07 | 07:52

Експедиция "Преоткрий България"* днес пътува към Сопот и забележителната средновековна крепост Аневско Кале. Крепостта е известна на историците, но рядко се споменава в популярните материали и туристическите брушури.

Няколко малки и размазани снимки в Интернет не са достатъчни на Евгени Димитров и той тръгва на разузнаване. Ето и разказа му за малкото сопотско село Анево и красивата крепост над нея.

На пръв поглед стигането до крепостта Аневско Кале е лесно – тя се извисява на измамно достъпна близост над последните къщи от вилната част на сопотското село Анево. Оставих джипа до края на черния път, който свършва до една от разкритите църкви на крепостта в ниското. Оттам пътечката оставаше обещание за лесно парково качване, но след минаването на малка река, потънала в китни цветове, нещата доста позагрубяха.

Крепостта е разположена на стръмна скала, до която няма никакъв друг достъп, освен едночасово катерене, придружено от завиране в трънливи храсти, захващане в корени и камъни, и шумно пръхтене на градски човек, който не иска да се откаже от предизвикателството, но сърцето му ще изскочи от напрежение.

Няма как да се сбърка пътят догоре – следвайте най-високото, и крепостта ще ви чака там. Преживяването на върха си заслужава цялото усилие, защото така добре запазени крепостни стени няма много по нашите земи. Погледнати фронтално отдолу руините напомнят на "Окото на Саурон” от "Властелинът на пръстените” и развихрят устремно фантазията на човека.

Историите около крепостта са много

Много са загадките около предназначението на калето - информацията за него в източниците е съвсем малко. Трудната му достъпност и в мирно време може да усъмни за възможността да приютява спешно цивилното население за защита, защото ако трябва да се качат бързо горе, призовани от сигнала за тревога, по-възрастните вероятно биха измрели още по пътеката.

Възможно е да е била наблюдателница, тъй като панорамният изглед дава пълен кантрол над движенията в много голям периметър наоколо. В една книга на Божидар Димитров и Антони Ханджийски прочетох, че малко по-надолу в дерето са открити основи на голямо съоръжение с правоъгълна форма и запазени стени до метър и половина, което би могла да е резервоар за вода, въпреки, че не личат следи от хидрфобна замазка по вътрешните му стени.

Добрата му позиция би могла да го превърне в нещо като водонапорна кула, но пък наоколо все още не се виждат следи от водпровод, а и селището долу е твърде далече.

В блога Terra Byzantica прочетох интересна история, свързана Войсил, малкият брат на цар Смилец, владетел на крепостта преди него. Войсил "емигрирал" във Византия след смъртта на брат си. По времето, когато вече бушувала гражданската война "на двамата Андрониковци", Войсил преминал от лагера на Андроник II в онзи на неговия внук Андроник III Палеолог.

Младият Андроник имал свои планове към България, в които Войсил играел важна роля. През 1323 г. Войсил бил вече обявен от византийците за "деспот на Мизия ". Доколкото ситуацията в Търново и страната се отличавала с вътрешни борби и установяването на властта на Михаил III Асен Шишман, Войсил без особени трудности навлязъл в територията на царството. Той овладял земите между Сливен и Копсис, където е Аневското кале.

Войсил се ангажирал и с византийските действия срещу Пловдив. Докато стягал войските си в Копсис, за да помогне на византийския имератор, някой пуснал сред византийците новината, че Войсил е мъртъв. Андроник се отказал от щурма на Пловдив без подкрепа и оттеглил войските си.

По-късно се оказало, че Войсил се е отровил с гъби, изпаднал в няколкодневна кома и бил върнат от оня свят с помощта на силни противоотрови. Продължението ни разказва хронистът Георги Пахимер в "История":

"След това Михаил, царят на мизите, изпрати войска, и като го обсади, притисна здраво Войсил, който владееше Копсис и четири други крепости. В продължение на една година и повече Войсил се съпротивляваше силно във войната, понеже императорът му помагаше с пари, конница и пехота. След това, като видя че подчинените му проявяват симпатии към Михаил, поради непрекъснатите нападения и понеже бяха откъснати отвсякъде от продоволствие, изостави ги и дойде при императора. А те заедно с крепостите се предадоха на Михаил".

Ето защо не опитах от гъбите, които растат около крепостта...

Професор Христо Матанов разкрива още исторически факти около крепостта

Ако непредубеденият читател погледне възстановка на акропола на крепостта, той сигурно ще си помисли, че това е европейски замък. Всичко в него напомня на хилядите такива постройки във Франция, Италия, Германия, Полша и другаде - доминиращо  разположение,  мощна крепостна кула, усещане за непристъпност по отношение на околния свят.

Само по-вещите в характера на средновековната архитектура биха видели в запазените стени каналите и дупките от дървени скари (т.нар. "сантрачи) и биха заключили, че това е разпространен способ за изравняване на крепостния градеж във Втората българска държава.

Всъщност Аневското кале е една от добре запазените крепости в България, намираща се само на два километра от съвременния Сопот, в която изследователите разпознават средновековния български град Копсис. Той изживява своя разцвет през втората половина на 13 в. и първите десетилетия на 14 в., когато играе ролята на регионална столица  на българските боляри, братята Смилец, Радослав и Войсил.

Тези български аристократи, които несъмнено доизграждат старата крепост, оценявайки сттатегическото ѝ положение по поречието на р. Стряма, излизат на историческата сцена в бурните и трагичти за българската държава последни деселителия на 13 в.

След детронирането на цар Георги I Тертер през 1292 г. до търновския престол успява  да се добере с помощта на татарите Смилец (1292-1298 г.). Като български цар той не се запомня с нещо особено, освен с това, че се жени за представителка на византийската династия Палеолози и че неговата дъщеря Теодора, съпруга на сръбския крал Стефан Дечански, е майка на най-бележития сръбски владетел Стефан Душан.

През 1298 г. при неизвестни обстоятелства бившият владетел на Аневското кале пада от власт. Неговата византйска съпруга предлага ръката си на сръбския крал Стефан Милутин, което предложение той, слава Богу, отхвърля. Иначе е съществувала възможността България да стане част от държавата на сръбските Неманичи.

След 1298 г. братята на мъртвия цар Смилец - Радослав и Войсил продължават да се изявяват на историческата сцена. Радослав има претенции към търновския престол, но губи борбата и е ослепен. Войсил бяга във Византия, издига се много във военната йерархия и се споменава като виден византийски военачалник чак до 40-те години на 14 в.

Така че сравнително добре запазените останки от крепостните стени на Аневско кале са били свидетели на бурни, но за съжаление слабо документирани събития от българската средновековна история. Крепостта е присъединена към земите на търновските царе при управлението на Михаил III Шишман (1323-1330 г.) и е изоставена след покоряването на българските земи от османските турци.

_______________

* Експедиция "Преоткрий България” е медийна инициатива на Сдружение "Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. За успеха на проекта помагат Обединена Българска Банка, София Ауто, HDI застраховане, Ауто груп 5 и Шевролет. Мобилен журналистически екип, качен на високопроходим автомобил посещава и пише за малко известни, но атрактивни исторически места в България и около нея.

Читателите на iNews научават ексклузивно за интересни дестинации и тяхната история.