Мегалитите край Стрелча пазят спомени от древността 24.06 | 07:31

Пътят на експедиция "Преоткрий България" днес минава през Стрелча, покрай гигантски каменни блокове. Не е ясно докъде се простира природната сила и човешката ръка.

Вижте разказа на Евгени Димитров за криволичещите пътеки сред тайнствените мегалити, запазили спомена за древността:

Когато видях в сборника на археологическите открития за 2010 снимка на един от стрелчанските мегалитни комплекси, си казах "Хм, интересно...”.

Тогава изобщо не предполагах за какво мащабно нещо става дума и докъде се разпростират каменните чудовища, които палят фантазията на човека и го връщат във времената, когато сводът на църквата е бил небето, а боговете са били много гневни и постоянно са изисквали жертвоприношения.

За водачи в пътуването нашият приятел Иван Лишков беше осигурил краеведите Митко Грозев и Луко Лулчев, и двамата с голям километраж, навъртян по баирите в района. Луко предвидливо се качи в колата с брадвичка и трионче, за да маха паднали клони и дървета по пътя.

Познанията ми в мегалитите досега бяха твърде слаби, бях снимал Бегликташ преди години, и знаех, че много често край тах се намират следи от праисторически светилища от преди времето на траките и от тяхната епоха.

В новокаменната и бронзовата епоха в редица райони по света местните обитатели създават скално-насочена култура. В началото те са правили светилищата си на места, където има естествени монументални каменни образувания, а в по-късни времена започват да обработват и подреждат тези скални блокове с помощта на по-твърди каменни и бронзови сечива.

Още в колата се оказа, че тези най-ранни култови обекти могат да породят люти спорове за това, докъде се простира природната сила, и откъде започва човешката ръка в оформянето им. Нашите водачи пламенно обясняваха какви фигури изобразяват скалите, а пътуващата с нас д-р Стефанка Иванова от Археологическия институт ги попарваше със скептицизма на учения, който търси доказателства.

От Старосел хванахме черния път към хижа Бунтовна и нашите приключения започнаха. След солидно подскачане по урви и камънаци, за което нашият водач Луко каза "Дай аз да карам, ако искаш” (естествено, запазих удоволствието от офроуда за себе си), край нас започнаха да изникват от всеки завой гигантски скални образувания.

На първите спирания падна голямо снимане, но Луко все ни наспешаваше, че изпускаме по-интересното.

Първият ни сериозен обект беше каменна група под връх Влък. "Как се казва?”, попитах Луко. Ами не са и дали име, аз я кръстих ДиЛу, на мене и бабата, скромно отговори краеведът. Докато оглеждахме основния обект и спорехме кое е от човека, кое от природата, и кое от някоя свърхестествена сила, Луко ни дръпна отстрани, където ни очакваше по-интересна находка, несъмнено човешки продукт – жертвеник, висок близо два метра, изсечен в каменния блок като за свит на кълбо човек и улей за отичане.

По-нататък пътят ни предлагаше гледки отвсякъде - сякаш бяхме в пейзаж от научно-фантастичен филм.

Вторият голям обект, който стигнахме, Кочулата, предложи още-по-замайващи сцени – уникален каменен лабиринт, в който Луко с гордост ни показа фантастичен "космически кораб” със заоблени форми и "реактивни двигатели”, и след рисковано катерене по гранитните блокове, стигнахме до върха, за да ни посрещне "яйцето” – гигантска елипсовидна скала, стояща изправена сякаш против законите на физиката, подпряна с хилядолетия на съвсем малка площ отдолу.

На слизане с огорчение установих, че тук вече са минали иманярите, и са разровили солидно около скалите. След тях намерихме парчета керамика, разхвърляна безразборно наоколо. Не се знае какво бяха открили, но със сигурност са разсипали безвъзвратно възможностите на учените да открият нещо повече за живота преди нас.

Третият обект, който успяхме да видим в рамките на краткото си пътуване, е най-голям – скалният комплекс Скунсале. Аз бих го нарекъл скален парк, от който може да стане чудесен резерват. Простира се над километър с различни скални групи, в които могат да се забележат тронове, арки и проходи. Панорамната гледка от всяка от тях е вдъхновяваща, а основното образувание е заобиколено от малко езеро, за което водачът ни е уверен, че съдържа остатъци от древни ритуали и жертвоприношения.

Точно на този обект, в деня в който излиза пътеписа, археолози водени от доц. д-р Алексей Гоцев от НАИМ при БАН започват разкопки, които ще ни осветлят малко повече за това, което е ставало между величествените скали в древността.

В края на шеметното си пътешествие благодарихме на нашите водачи и обещахме да направим каквото можем, за да се чуе повече за това място, и да не бъде посещавано само от иманярите.

Чакани още много работа, коментират археолозите 

От 2010 г. започнахме работата по съвместен проект между археологическия институт при БАН и ЮЗУ "Неофит Рилски” заедно с докторанта Николета Петкова и проф. Васил Марков, обяснява доц. д-р Алексей Гоцев, който е ръководител на проекта. 

В теренните проучнатия на територията се включиха членове на сдружение "Борей” и студенти от Югозападния университет.

Обектът в местността Скумсале е комплексен паметник с впечатляващи размери – дължина 1300 м, широчина 600 м, които се състои от няколко последователно разположени скални групи. Всяка от тях е "приобщена” към паметника по различен начин, като са оформени скални арки, трон, пирустии, ботрос, скални площадки, яйцевидно оформено съоръжение, "провирачка” и т. н.

Централната скална група, с дължина от 54 м и широчина от 10-12 м е с различни по големина и форма вкопавания, свързани помежду си с улеи.

Обектът в Качулата е разположен на около 7 км на север от Стрелча. Представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност.

По огромните каменни блокове ясно личат следи от човешка дейност - два скални трона с различна ориентация – единия обърнат на изток, а другия на североизток, вкопавания в различна форма – овални, елипсовидни, тип "казан” и от т нар. "Маркови стъпки". Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях.

Обектът в местността Кулата се намира на 12 км от Стрелча. Върху скален масив с височина от 16 м е оформена площадка със сравнително малки размери. В най-високата и част, ориентиран на изток има скален трон, а от южната му страна е оформена арка. Съоръжението се допълва от пирустия, дромос и различни по форма вкопавания. На 150 м. от комплекса в южна посока се намира менхир – вертикално мегалитно съоръжение с височина от 5,80 м .

Между трите обекта има визуална връзка и те оформят права линия

Проучванията на тези монументални скални феномени продължават в няколко направления. Ще направим сондажи на тяхната територия с цел да уточним хронологията на паметниците и евентуално за какво са служели.

Продължава работата по изработването на типология на различните следи от човешка дейност върху скалните монолити. Разширяваме теренните проучвания по билото и южните склонове ва Средна гора за да локализирме и документираме и други подобни скални паметници от древността.

_____________

Експедиция "Преоткрий България” е медийна инициатива на Сдружение "Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. За успеха на проекта помагат Обединена Българска Банка, София Ауто, HDI застраховане, Ауто груп 5 и Шевролет. Мобилен журналистически екип, качен на високопроходим автомобил посещава и пише за малко известни, но атрактивни исторически места в България и около нея.

Читателите на iNews научават ексклузивно за интересни дестинации и тяхната история.