Еврофондовете се оказаха ахилесовата ни пета 03.09 | 17:37

България и Румъния усвояват евопейските фондове бавно и недобре. Това е оценката от доклада на няколко френски сенатори, цитирана от "Юрактив".

Сериозните забавяния на България и Румъния при усвояването на еврофондовете от приемането на двете страни в Европейския съюз (ЕС) през 2007 досега са попречили на прехода им към демокрация и пазарна икономика, считат сетаноторите. Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морин Десали изтъкват, че процесът в Румъния "далеч не е завършил", а в България напредва "с бавни темпове", пише Econ.bg.

Според статистиките, извлечени от евробюджета между 2007 и 2013 година, 19,8 милиарда евро са били вложени в Румъния, а 6,9 млрд. евро – в България. Румъния е оползотворила общо 4% от тези средства, докато равнището на усвояване у нас е било 19%.

Въпреки привидно огромната разлика, общият фактор е, че това са най-ниските равнища на усвояване на евросредствата сред всички 27 страни-членки на ЕС, уточняват френските анализатори.

Двете държави са преживели истински икономически бум преди присъединяването си през 2007 година, но положението се е обърнало след приемането им в ЕС. Растежът у нас е възлизал на 6% между 2002 и 2007 година, последван от спад до 1,7% през 2007–2010 година. През 2010 година този растеж е бил почти нулев, докато през 2011 се е стабилизирал малко до 1,6%. Рецесията в Румъния през 2009 и 2010 година е ударила тежко страната, а растежът се е забавил до 2,5% през 2011 година. За текущата 2012 година се очаква той да възлиза едва на 1,1%.

Сенаторите отдават причините за този дефицит на усвояване на неопитността на двете нови членки, както и на проблема с административния и юридическия капацитет или пък със съмнителните, незаконни практики. Те изтъкват, че ЕК наскоро се е съгласила нивото на съфинансиране да бъде променено от 15 на 5% за България и Румъния. 

Представителите на френския Сенат напомнят, че Кохезионния и Структурни фондове, отпуснати на страната ни, са имали за цел да увеличат родния брутен вътрешен продукт (БВП) с до 9% до 2015 година. Това естествено би се случило ако средствата са оползотворени напълно, а не частично. В ситуацията с Румъния, средствата са възлизали на 3,8% от румънското БВП.

Французите напомнят, че Букурещ и София ще искат 25% увеличение на кохезионните фондове, отделяни за тях, за следващия бюджетен период от 2014 до 2020 година.

Сенаторите отбелязват, че на моменти докладите на ЕК са прекалено негативни и строги спрямо двете страни. Въпреки тежкия тон обаче, те подкрепят тези доклади и споделят, че български и румънски източници са изтъкнали, че без натиска на ЕК двете страни биха били доста по-зле.