Готови ли са българите да приемат еврото след по-малко от шест месеца? 29.06 | 14:00

Статия на Euronews, озаглавена "Готови ли са българите да приемат еврото след по-малко от шест месеца?", разкрива сложната реалност около присъединяването на България към еврозоната.

Въпреки че институциите на ЕС дадоха зелена светлина за присъединяването през януари следващата година, текстът описва "брутален" отговор, свързан с опасенията на българите от растящите цени и инфлацията, високия процент на населението, живеещо под прага на бедността (30%), както и широкото отхвърляне на сегашния политически елит и проевропейските фракции, отбелязва safenews.bg.

Одобрение от ЕС, но предизвикателства пред обществеността

На 20 юни Съветът на министрите на икономиката и финансите на ЕС (ЕКОФИН) одобри членството на България в еврозоната. Икономическата и парична комисия (ECON) на Европейския парламент гласува с огромно мнозинство в подкрепа на доклада, препоръчващ присъединяването на България към единната валута (36 "за", 3 "против", 4 "въздържал се"). Предстои обсъждане от Европейския съвет и официално одобрение от Европейския парламент на пленарната му сесия в Страсбург от 7 до 10 юли.

Ева Майдел, докладчик на българската ЕНП по доклада, подчерта, че България все още е изправена пред предизвикателството да спечели сърцата и умовете на обществеността си. Тя призова проевропейските сили в България да демонстрират политическо единство и отговорност след повече от пет години на вътрешнополитическа нестабилност, белязана от седем парламентарни избори и няколко краткосрочни правителства.

"Силно се надявам, че проевропейските сили ще успеят да се обединят и да осигурят стабилност, за да улеснят безпроблемното приемане на еврото в България", заяви Майдел пред Euronews.
Разделено обществено мнение и социални проблеми

Общественото мнение в България остава разделено по въпроса за приемането на единната валута. Значителна част от населението е силно обезпокоена от потенциалното по-нататъшно намаляване на покупателната способност, като някои граждани предпочитат да запазят националната валута – българския лев, предава БЛИЦ.

Въпреки че публичните финанси на България са в ред, с публичен дълг и дефицит значително под критериите от Маастрихт, растящите цени продължават да тревожат обществото. Инфлацията е достигнала 3,5%. По данни на Евростат, 30% от населението живее под прага на бедността, което е най-високият процент в ЕС.

Антоанета Христова от Българската академия на науките отбеляза, че много българи смятат, че присъединяването към еврозоната ще доведе до загуба на икономическа независимост и влошаване на жизнения стандарт. Тези настроения са особено силни поради непопулярността на сегашния политически елит, включително и на проевропейските фракции.

На парламентарните избори през октомври 2024 г. процентът на въздържалите се от гласуване достигна 62%, а подкрепата за ултраконсервативните и антиевропейски политически сили нарасна.
Политически противоречия и референдум за еврото

Ева Майдел призна, че съществуват реални страхове сред гражданите, на които политиците трябва да отговорят. Тя уточни, че на ниво ЕС има конкретна политическа воля за намаляване на тези опасения и осигуряване на "гладкото приемане на еврото".

Българският президент Румен Радев, който е противник на еврото, предложи през май референдум за отлагане на приемането на еврото след януари 2026 г. Майдел смята, че Радев е предложил референдума от политически опортюнизъм, в опит да мобилизира нарастващите антиевропейски настроения в подкрепа на собствените си политически амбиции.

"Има и друг въпрос: манипулирането на общественото мнение от страна на определени политически актьори като президента Радев, които се възползват от обществените страхове, като предлагат противоконституционни мерки", заключи Майдел, визирайки референдума. Мандатът на Радев изтича през есента на 2026 г.