Как (си) говорят в медиите 26.05 | 09:15

Дразните ли се, когато някой водещ по радио или телевизия говори така, сякаш е приключил с образованието си още преди гимназията. Или когато някой политик застане на трибуната в парламента и от изказването му си личи, че речниковият му фонд не достига 4-цифрено число. Или пък когато се занижат едни изрази, заучени фрази, дълги изречения, които не казват нищо... 

Предполагаме, случва ви се често...  

Българският език и употребата му в различни разговорни ситуации е обект на изследване на проекта "Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език" с финансиране от Фонд "Научни изследвания” при МОМН, по Приоритетна област – Културно-историческо наследство, национална идентичност и социална среда.

В рамките на проекта екипът от преподаватели от Факултета по славянски филологии доц. Йовка Тишева, доц. Красимира Алексова, гл. ас. Марина Джонова, гл. ас. Атанас Атанасов, гл. ас. Ася Асенова, ас. Йорданка Велкова, докторант Алиса Трендафилова и фондация "Фокус" прави дългосрочно мониторингово изследване на езика на медиите - събрани са аудио- и видеоматериали, представящи различни типове предавания (различни формати) както на национални, така и на регионални медии. 

Анализират се коментарни, сутрешни, съботно-неделни предавания, като във всеки формат се проследява общуването - тоест езика на всички участници, както гостите, така и журналистите.

Една от задачите на изследването е да се направи колкото се може по-пълен обзор на състоянието на медийната комуникация, а това предполага разглеждане както на национални, така и на регионални медии. 

Важни за изводите, които ще се направят, са включително и анализите на всичко, което се случва по време на предаването - и езикова, и неезикова страна (жестове, погледи и т.н.), размяна на реплики - дали се изчакват говорителите или не, как оформят репликите си и например, как се формулират въпросите. 

Също така важно е дали отговорът е адекватен, има ли готовност за отговор или репликата започва с много паразитни изрази и фрази или се отклонява по някакъв начин...

За екипа езиковеди е важно изучаването на речевата комуникация със средствата на устните форми на съвременния български език в различни сфери и комуникативни ситуации. Затова освен върху езика на медиите се правят и теренни проучвания (аудио- и видеозаписи на общуване в различни ситуации – официални и неофициални), като включват участници с различен социален статус, с и без социална дистанция или изпълняващи различни социални роли.

В досегашните изследвания в областта на съвременния български език е представен единствено или предимно българският книжовен език; в тях обект на анализ са писмени, най-често литературни, текстове. Устната реч се разглежда или като отклонение спрямо книжовния език, или като независима езикова формация със свои особености, напълно откъсната от писмената форма на езика.

С работата по проекта се стремим да преодолеем това разделение, като предложим комплексен теоретичен модел за анализ на устната комуникация като основно средство за социална интеракция, посочват изследователите.

Придобитите знания ще покажат съвременния български език в неговото реално битие като основно комуникативно средство: отворена, динамична система, изградена от стилове и регистри, зависими не само от вътрешно-езиковите закономерности, но и от социални фактори и комуникативни фактори. 

Проектът ще предложи комплексно описание на съвременния български език като единство, изградено от писмена, книжовна форма и устни форми за речева комуникация.