Българите остават ангажирани към родния език 26.06 | 08:57
Обичаме да нарушаваме нормата, когато ситуацията не ни налага да градим своя имидж
Въпреки навлизането на изключително много чужди думи, предимно английски в последните 20 години след инвазията на руски език преди това, българите остават ангажирани към въпросите на езика и правилната употреба на родната реч.
Българите имат мнение и отношение по въпроса и то не само покрай дискусиите, които се разразяват около 24 май, поредните кандидатстудентски или кандидатгимназиални изпити, матури и т.н.
Това показват резултатите от анкетното проучване на Галъп, направено в рамките на мащабния проект на катедра Българския език към Софийския университет и фондация Фокус с управител Анна Портарска.
Активното отношение на българите към родния език и начина на говорене е свързано с факта, че това как говорим самите ние определя представата на другите за нас/ нашия имидж, т.е. хората градят своя имидж и чрез езика и чрез своята представа за това кое е правилно или неправилно, кое звучи добре или не звучи добре.
Изследването регистрира отклоненията от правоговорната норма, които са най-чести при устното общуване. Учените правят и изводи за сферите, в които тези отклонения се наблюдават най-често и зависи ли дадено отклонение от образованието или социалния статус на говорещите.
Проектът цели да направи изследване на съвременното състояние на устната реч във всички сфери – бизнес общуване, медийно общуване, академично общуване и т.н. По този начин ще бъде допълнено описанието на съвременния български език с данни и за устната форма на езика.
В голямата си част граматиките на българския език се основават на примери от писмената реч, която не е спонтанна, подлежи на редакция и се подчинява на определени правописни правила. Затова изследването е съсредоточено върху нещо ново - както подготвена устна реч (лекция, новини, изказване...), така и неподготвена, както и ситуации, в които е налице някаква степен на подготвеност на участниците (тип дискусионни предавания, интервюта, бизнес среща).
Резултатите от национално изследване обаче не съвпаднат напълно с очакванията на езиковедите.
Оказа се, че приблизително 52% от анкетираните възприемат формите пишеме, ходиме като правилни. Около 30% приемат за правилни формите живяли, вървяли и говорùх, говорùл, направùх, направù. За сметка на това произношението радосттъ, песентъ, отидах, четах, учителъ, лекаръ, което се наблюдава доста често в изследваните от нас записи, се възприема като правилно едва от 10% от анкетираните.
Това, разбира се, не означава, че те не употребяват тези форми, но означава, че ги осъзнават като отклонение от нормата.
Все пак никой не се придържа в своята устна реч изцяло към правоговорната норма. При подготвена реч отклоненията са по-малко, при спонтанната реч те естествено са повече.
За нас беше важно да установим какви тенденции има при тези отклонения, кои са отклоненията, както и кои зависят от социално-демографските характеристики на хората, обясняват езиковедите.
Макар че като маркери на западно говорене се осъзнават форми като бел, голем, хлеб от 81% от анкетираните лица и бехме, живехме, вървехме от 78.1%, в същото време анкетираните не могат да разпознаят като западни форми от типа на бяли, голями, вървяли, живели (едва 58.1% смятат, че те са западни), докато това, което ние като езиковеди знаем, е че тези форми би трябвало да са характерни само за западните български диалекти.
Важно е да се изследва отношението към грешките и от гледна точка на критерия звучи добре - не звучи добре. Това е така, защото дори когато се знае, че дадена форма не е правилна, може да не се смята за дразнещо пренебрегването на правилото.
Това показва и анкетата – макар че 48 % от анкетираните смятат, че ходиме, говориме, пушиме, пиеме са неправилни, 45.0% оценяват тези форми като неблагозвучни.
Това е свързано с факта, че ние се придържаме към идеята за правилност, стремим се да говорим според нормата в официална ситуация, но обичаме да нарушаваме тази норма, когато ситуацията не ни налага да градим своя имидж по този начин или пречи на нашето вписване в средата, се обяснява в изводите от изследването.
При изследване на записи от академично общуване самите ние виждаме, че дори езиковедите нарушават правоговорната норма в определени случаи и това показва, че става дума за динамични промени в съвременния български език, а не толкова за масова грешка.
В този смисъл изследването на езиковедите от Софийския университет не се стреми да каже да хората, че са неграмотни или необразовани, а да проследи промените в съвременния български език, които най-лесно се наблюдават в устната, нередактирана негова форма.
Водещи
-
Череши на цена от 50 лева за килограм се продават вече у нас
Рекордната цена държи сергия на Четвъртък пазара в Пловдив.
26.04 | 17:59
-
През първите дни на първото десетдневие май месец се очаква да бъде необичайно по-хладен
Очакваните валежи през месец май ще са около нормата.
26.04 | 17:45
-
Метрото ще има две нови станции в квартал „Люлин“
Успоредно с изграждането на метрото ще бъде разширен и булевард „Царица Йоанна“ и ще бъдат...
26.04 | 17:30
-
Актуализират се таксите за в системата на предучилищното и училищното образование
Явяването повторно на матура ще струва 35 лева за всеки изпит
26.04 | 17:15
Най-четени
-
ЦИК отказа участието на партия „АТАКА“ на Волен Сидеров в изборите две в едно на 9 юни
Причината Комисията заличи регистрацията на партията е недостатъчен брой подписи за...
26.04 | 11:15
-
Днес ще е предимно слънчево
Максималните температури ще са между 16° и 21°, в София – около 16°.
26.04 | 09:15
-
Борисов: ГЕРБ е системна и принципна партия
„Равносметки се правят след изборите, рано е за такива“, допълни Борисов.
26.04 | 09:59