Мигриращи кръвни клетки ни казват дали сме гладни 27.02 | 12:34

Американски учени са открили един от механизмите, който регулира апетита, наблюдавайки активността на някои видове  клетки в кръвта на мишки.

Кръвните клетки са се оказали способни да се присъединяват към невроните в центъра на апетита на  мозъка, отделяйки хормона BDNF. Той предизвиква усещането за ситост, което позволява те или самият хормон да бъдат използвани като средство за намаляване на теглото, твърдят биолозите в статия, публикувана в списание Nature Communications.

"Ако (тези кръвни клетки) действително участват в  регулирането на апетита, ние ще можем да вземаме кръвни проби, да модифицираме клетките и да ги връщаме обратно. Тъй като те се прикрепват със своите израстъци към множество неврони, могат да повлияят силно върху работата на организма" - заявява Лоурънс  Чан от Бейлорския медицински колеж в Хюстън, САЩ.

Чан и неговите колеги са открили един от механизмите, регулиращи апетита, наблюдавайки активността на някои видове  клетки в кръвта на мишки, гладували в продължение на един ден. Учените са се интересували от клетките, отделящи веществото BDNF - специфичен хормон, управляващ много процеси в мозъка и  работата на храносмилателната система. За откриването на  клетките, отделящи това вещество, учените вкарали в генома на гризачите специфичен ген, който кара тези клетки да светят.

За изненада на учените те са открили подобни кръвни клетки  не само в кръвоносните съдове на мишките, но и в хипоталамуса - част от мозъка, която участва в регулирането на метаболизма и храносмилането. По време на "постене" числото на такива клетки е било максимално, а по време на смилане на храната - минимална. 

Преди се е смятало, че клетките на кръвта могат да мигрират и  закрепват в мозъка само по време на развитие на зародиша. 

Откривайки източника на хормона BDNF в центъра на апетита, Чан и неговите колеги са предположили, че клетките, които го отделят, могат да участват в управляването на храносмилането. 

Учените са проверили хипотезата си, повреждайки ген, отговарящ за отделянето на BDNF в кръвните клетки на няколко мишки. След  това животните са били поставени в клетка с неограничен запас от храна. Експериментът е потвърдил подозренията на биолозите - мишките са изяли много храна, бързо са натрупвали наднормено  тегло и са се разболявали от диабет, както научаваме от БТА.