Браншовици предупреждават за хаос след новия Закон за управление на отпадъци 18.07 | 14:59

Браншови организации, заедно с Българската стопанска камара (БСК), се обединиха днес чрез подписването на меморандум срещу промените в Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Това се налага заради проблемите, които проектозаконът привлича и интересите, които обслужва, подчертаха различни представители на бизнеса.

Промените целят единствено да бъдат подменени играчите в изкупуването на черни и цветни метали. Най-лесно това може да стане чрез въвеждането на критерии, площадки за съхранение на такива метали да има в общини, където площадките участват в общия устройствен план, смята Политими Паунова, председател на Българска асоциация на металургичната индустрия,

На територията на цялата страна едва една трета от площадките отговарят на това изискване. Всички останали остават извън закона и трябва да бъдат премахнати или просто затворени. Така ще се създаде ненужен хаос и ще се позволи развитие на сивия сектор, смятат още от браншовите организации.

Промени заради кражбите

Една от основните идеи на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е именно борбата с кражбите на цветни и черни метали. Браншовиците обаче смятат, че с наложените промени този въпрос не се решава. Основната причина е, че липсва държавна намеса.

Така или иначе хората, които се занимават с кражба на кабели, части от вагони, релси и други метали, са известни на полицията и промените в този закон не влияят нито на поведението им, нито предпазват обекта на посегателството им, жалваха се от бизнеса.

Освен това с наложените промени ще се стимулира сивият сектор. Причината е, че в този сектор са заети около 50 хил. души, които събират цветни метали. Без препитание, тези хора ще останат на гърба на държавата или ще се влеят в криминалния контингент. В същото време всеки склад може да се превърне в изкупен пункт за метали и продукцията да бъде изнасяна в Европа – за да стане това, дори не са необходими много документи.

Ощетяване на бизнеса

Всъщност набезите на ромите са едва 10% от циркулиращите в преработваемата промишленост черни и цветни метали. Въпросът е какво ще стане с бизнеса на рециклиране на метали в страната? Дори и в момента България е много назад по рефиниране на метали, питат от браншовите организации.

В Европа средно 70% от рафинираното олово е от отпадни метали, 60% от алуминия е рециклиран, 30% от медта и 40-45% от стоманата. У нас 10-12% от медта се рециклира и то предимно в едно-единствено предприятие – Аурубис, което според новия закон, трябва да прекрати тази дейност.

Едва 9% от цинка у нас е рециклиран, 25% от оловото и 100% от стоманата, която идва единствено от скрап, т.е., след промените в закона това ще се промени, надяват се от бизнеса.

Според Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране, единствената цел на ЗУО е преразпределяне на пазара. Според него нито една от фирмите или браншовите организации, занимаващи се с тази дейност, не е била викана за консултации по време на изготвяне на проектозакона, за разлика от няколко фирми за рециклиране на опаковки, които са участвали, съвместно с експертите от МОСВ при изготвянето на промените в закона.

Малинов е категоричен, че законът обслужва интересите на две-три фирми за сметка на всички останали. Това е и причината да се въведе критерият за площадките - да бъдат включени в общ устройствен план. Този закон, според него ще създаде екологични и икономически проблеми.

Според Малинов парите, които идват от скрап, са 10-15 млн. лв. за година, а парите от продажба на метали от всички около 300 фирми в бранша е от порядъка на близо 2.5 млрд. лв. годишно.

Представителите на бизнеса твърдят, че след последните промени от април 2011 г. в закона, с които се въвежда забрана на продажба на метали от рисковите групи – кабели, части от вагони, релси и др., от БТК са отчели 50% спад на кражбите, а от ЧЕЗ – 40% спад на посегателствата срещу техни обекти.

Ощетяване на хората

Освен всичко друго от промените в закона ще бъдат ощетени и обикновените хора, защото вече много трудно ще се организира и изхвърлянето на стари електроуреди.

Ако някой иска да изхвърли стар хладилник, при влизането на закона в сила, ще бъде много по-лесно да го направи в дерето, отколкото да си плати да го закара в посочено от общината място, която ще го вземе без пари и след това ще го продаде срещу някаква сума на една от останалите фирми за рециклиране.