България е най-уязвимата от енергийна бедност страна в ЕС 27.09 | 20:24

Най-голямата заплаха за националната сигурност на България е енергийната бедност. Това е записано в доклада на Центъра за изследване на демокрацията за Индекса на рисковете за енергийната сигурност на страната ни. Енергийният сектор е изключително непрозрачен и сериозно подкопава икономическото развитие на страната, подчертават експертите.

Анализът е направен на базата на международен индекс на рисковете за енергийна сигурност. Според него от 75 държави страната ни се нарежда по показатели на 73-то място. По този параграф страната ни е сравнима с Украйна в енергийните рискове, обясняват от ЦИД.

Една от причините е високото ниво и силното колебание на разходите за енергия. Енергийната сигурност и енергийната бедност са взаимосвързани, като ниската енергийна сигурност обикновено означава по-високи цени или прекъсвания на електроснабдяването, а впоследствие и енергийна бедност, както и обратното. Редица изследвания сочат България като най-уязвимата от енергийна бедност страна в ЕС.

Цените на електричеството за крайните потребители у нас са по-ниски в сравнение с тези в ЕС, заради  продължаващото регулиране на пазара за домакинствата. Увеличението им през 2012 г. предизвика широко обществено недоволство със значителни отрицателни последствия за сигурността на страната. Заради високите сметки за ток от началото на годината след бурни протести бе свалено от власт и правителството на ГЕРБ.

В сравнение с останалите страни — членки на ЕС, необичайно много хора в България използват за отопление на домовете си въглища и дърва  – 31.1% от населението, както и скъпо електричество – 28.6%. При това тези източници на енергия не им гарантират нормална температура за живеене в домовете. В момента 13,1% от годишните разходи на домакинствата отиват за плащане на енергийни сметки, което е близо 14 лв. от всеки 100 лв. разход, обяснява Руслан Стефанов, директор на ЦИД.

Едва 0,7% от домакинствата  използват газ, което се дължи на високата цена на суровината и на кръстосаното субсидиране на цените на електричеството за домакинствата от страна на бизнеса.

Ограниченият достъп до газови връзки означава, че освен въпросите за достъпността, лишението от енергия се предопределя и от техническите ограничения за прехвърляне на домакинствата към по-евтини източници на гориво. Някои общности от населението нямат друг избор, освен да използват дърва и въглища за огрев, които пък са най-вредни за околната среда.

Широко разпространеното използване на дърва и въглища за огрев е показателно за  енергийната бедност сред населението. Според статистиката на ЕС за доходите и условията на живот, над 30% от домакинствата в България не могат да поддържат домовете си нормално отопление през зимните месеци.

Средностатистическото българско домакинство харчи все по-голяма част от дохода си за енергийни ресурси, включително отопление и електричество. Това означава, че българите харчат по-голяма част от доходите си за електричество, отколкото домакинствата в други страни-членки на ЕС.

Страната ни е изправена пред изключително високи енергийни рискове във всички измерения на енергийната интензивност. Тези рискове, са свързани най-вече с неефективност и високи разходи вътре в енергийната система. Рисковете обаче плавно намаляват с проникването на правилата на пазарната икономика в страната.

Страната ни може да намали разходите си, ако се наблегне на развитието на енергийната ефективност. Тя не е на достатъчно добри нива нито при бизнеса, нито при бита, обясни Стефанов.

Има и сериозна зависимост и високи рискове за страната ни при шокови промени в цената на изкопаемите горива, които водят до социални бунтове, смятат от ЦИД. Според тях у нас прекалено бързо се вдигат разходите за енергийни ресурси, когато има ръст на икономиката, което задушава развитието й.

В същото време административният подход при намаляването на цената на тока може да увеличи рисковете за енергийната сигурност на страната в дългосрочен план. Това ще доведе до декапитализация на предприятията, като държавните предприятия ще са най-вероятните жертви, ако правителството не намери подходящ начин да предоговори цените на зелената енергия и дългосрочните договори за производство.

Инвеститорите вероятно ще замразят изпълняваните или нови проекти, като държавата ще остане единствената, която да взима решения и да финансира нови генериращи мощности.

Изкривените цени ще държат домакинствата като заложник на потреблението на електричество, което пък влияе негативно върху потреблението на газ и централно отопление. Заради тези проблеми страната ни вероятно ще има проблеми с ЕК заради забавеното изпълнение на задълженията си за либерализация на пазара, посочва докладът.