Доходоносни спестявания - има и алтернатива на депозитите 18.05 | 16:32

Високата инфлация в страната (вече над 5%) изяжда доходността по депозитите, но консервативният български инвеститор рядко поглежда алтернативи за спестявания и инвестиции извън банката.

Причината – ниската инвестиционна култура. Около това мнение се обединиха участниците във форума "Шумът на парите", който се провежда в София.

Според данни на Мерил Линч (Merrill Lynch), богатите, притежаващи над 1 милион долара, които са диверсифицирали спестовните си портфейли, са постигнали печалби дори и във времето на криза.

Най-често милионерите инвестират спестените си пари в акции и облигации - по средно около 33% от средствата, в депозити държат приблизително 13% от парите си, а около 8% - в алтернативни инвестиционни инструменти.

Инвестиционните фондове са слабо позната у нас алтернатива на банките, като последните обират лъвския пай от спестения ресурс на населението. Активите на местните и чужди инвестиционни фондове, които действат в България, са намалели до малко над процент от размера на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2010 г., макар статистиката да отчита лек ръст на управляваните от тях средства до сумата от 889,4 милиона лева.

Към инвестиционни фондове се обръщаха предимно инвеститори с високорисков профил, но заради силно намалялата доходност в момента и те са в период на изчакване. Вторият основен тип български инвеститор пък е силно консервативният, който предпочита сигурността на банката.

Петър Василев, портфолио мениджър в Алфа Асет Мениджмънт, коментира, че на българския пазар липсва "среден” тип инвеститор, който да задвижва индустрията. На този фон в Румъния миналата година във фондове са инвестирани суми, съизмерими със спестените от населението в банките. Така северната ни съседка е успяла да постигне доста по-сериозна диверсификация на спестяванията.

Прочетете какво се случва на банковия пазар в България, какви са нивата на лошите кредити и съживява ли се кредитирането.