Инфлация или дефлация - двата изхода от световната финансова криза 11.08 | 19:24

Инфлация или дефлация – това са двата основни сценария за излизане от световната финансова криза, твърдят в един глас икономистите Емил Хърсев, Кольо Парамов и професор Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН.

Нова световна икономическа криза няма – така Хърсев коментира трусовете на световните фондови пазари. Според него тези трусове са продължение на кризата от 2008 година, която тръгна от американския ипотечен пазар.

Ескалирането на дълговата ситуация в САЩ се очакваше отдавна, каза проф. Минасян. През последните десет години Съединените щати водиха две войни (Афганистан и Ирак), които натовариха неимоверно бюджета им. Сегашното положение на нещата е изненадващо само от гледна точка на това, че не се случи по-рано. Този факт е показателен за нежеланието на света да допусне дългова криза в САЩ – нито Китай, нито някой друг от големите кредитори на САЩ искаше да се стига дотук.

Причината, поради която Китай не желае САЩ да фалира, е че тогава Пекин ще трябва да преобръща икономиката си, обясни проф. Минасян. В момента Пекин поддържа силно обезценен юан и износът на китайски стоки на световните пазари върви с пълна сила. Промяна на икономическата политика ще значи ориентиране към вътрешния пазар, т.е. хвърляне на огромните валутни резерви на Китай за развитие на вътрешния пазар, което ще доведе и до социални промени – промени, които един комунистически режим трудно би понесъл.

В Европа ситуацията изглежда най-непредвидима. Причината за липсата на сигурност на каквито и да е прогнози е единната европейска валута. Тя представлява уникален експеримент – подкрепена е с централизирана монетарна власт (ЕЦБ), но децентрализирана фискална политика (всяка страна-член на еврозоната има собствена финансова политика) – един конфликт, заложен още в основата на еврозоната. Този конфликт се осъзнаваше и тогава се разчиташе на съзнателно самоограничаване на държавите в еврозоната и ЕС при определянето на фискалната политика. Това обаче не се получи и сега се въвеждат мерки и механизми, които да предотвратят злоупотребата на едни членове в еврозоната за сметка на други.

По отношение на Гърция проф. Минасян счита, че е време южните ни съседи да се осъзнаят и да се справят с проблемите си сами. Гърция е икономика тип консуматор в еврозоната и това трябва да се промени, особено след като Европа демонстрира, че ще окаже необходимата помощ за южните ни съседи. Приказките, че Атина може да върне драхмата, са несериозни – това би означавало моментално обезценяване на старата гръцка валута до 3-4 пъти спрямо сегашното ниво в евро и съответно пълен колапс на икономиката на Гърция.

Допълнителна паника на фондовите пазари всяват и кредитните агенции. По думите на проф. Минасян те дълги години не са обръщали необходимото внимание на големите играчи на световната сцена и са се съсредоточавали върху малки държави. Показателно е отношението на Moody's към Гърция сега и към България по времето на управлението на Жан Виденов. Ситуацията с нас в онези години и с Гърция сега е подобна, но тогава Moody's ни оценяваше с рейтинг B, а сега Гърция се оценява с рейтинг C. Според проф. Минасян и американският кредитен рейтинг не е трябвало да бъде понижаван.

Какво ще се случи оттук насетне – световната икономика ще бъде лекувана или с инфлация (обезценяване на дълг посредством печатане на долари в случая със САЩ), или с дефлация (затягане на колана и ограничаване на харчовете за по-дълъг период от време, което ще доведе до формален икономически растеж и фактическо състояние на депресия). Въпросът е какъв курс ще се поеме, тъй като засега индикации за поява на световен лидер, една обединителна фигура, която да вземе нещата в свои ръце, няма.

Показателна за трудността на прогнозите относно възможното решение е ситуацията в САЩ. До 2020 година САЩ предвижда да натрупа публичен дълг от 20 трилиона долара, казва финансистът Кольо Парамов. Месечно американците натрупват по около 100 млрд. долара дълг, твърди Парамов. С този темп границата от 20 трилиона долара ще бъде достигната около 2015-2016 година т.е. Вашингтон или ще трябва да наруши обещанието си, или да се съобрази с товара върху икономиката.

При сегашният темп на задлъжняване и пускане на нови и нови порции долари на пазара, курсът на долара спрямо еврото и други основни валути в света ще падне с 10-12%. Това обаче освен обезценяване на американския дълг ще значи и подбиване на конкурентоспособността на други икономики – неслучайно Швейцарската централна банка преди седмица свали основната си лихва в опит да спре поскъпването на швейцарския франк.

Финансово-икономически кризи е имало и ще има и в бъдеще. Те са част от цикличния процес на развитие на световната икономика, обобщи в края на дискусията за дълговата криза проф. Минасян. Емил Хърсев пък добави, че очаква съвсем скоро фондовите пазари в цял свят да се успокоят.