НЦИОМ: Новите партии не печелят интереса на апатичните българи 12.06 | 11:33

През май 2012 г. готовите да гласуват за нова политическа партия са два пъти по-малко, отколкото през април (15% : 31%). Това е и най-ниският регистриран от НЦИОМ дял на заявяващи, че биха подкрепили нова партия от март 2011 г. насам, съобщиха от центъра за изследване на общественото мнение. Изглежда, че поне засега, интересът към новите политически проекти намалява, или в някаква степен вече е задоволен.

За нова политическа формация биха гласували главно хора в активна трудова възраст, високообразовани жители на столицата и на областните градове. За последните месеци не се регистрират съществени промени в социално-демографските характеристики на избирателите, които биха подкрепили нова партия. Към нова партия се ориентират по-често избирателите, които определят своите политически възгледи като центристки.

Делът на готовите да подкрепят нова партия към момента е два пъти по-висок сред избирателите с дясно-центристки възгледи, отколкото сред тези с ляво-центристка ориентация. Процесите на трансформация в дясно, както и "роенето” на националистическия вот водят до търсене на нови политически субекти именно пространството, определяно като център-дясно.

Новите партии засега не успяват да привлекат интереса на политически апатичните българи. Едва 18% от негласуващите биха подкрепили нова формация. Затова нововъзникващите формации се "целят” предимно в политически изкушения електорат. Част от новите партии се опитват да привличат избиратели, представяйки се за "по-доброто лице” на вече познати политически идеи. По традиция българските политици смятат за по-лесно и ефективно да "изтеглят” политически активни избиратели от опонентите, вместо да включват в политическия живот хората, които трайно отказват да участват в него. Една трета от готовите да подкрепят партията на Меглена Кунева определят политическите си възгледи като центристки, а равни дялове (от по 13%) от симпатизиращите на тази нова формация се самоопределят като десни и леви.

За "България на гражданите” на Меглена Кунева биха гласували предимно хора на възраст между 40 и 50 години, високообразовани и заможни респонденти. Подобен профил на подкрепа за тази нова формация я поставя в нишата на избирателите на НДСВ от 2001 и 2005 година и в тази на избирателите на ПП ГЕРБ от 2009 година.

 За последните десет години в политиката Меглена Кунева запазва рейтинг на одобрение по-висок от неодобрението към работата си. Положителният й публичен образ, както и резултатите от президентските избори през 2011 г. допринасят за спечелване на симпатии към проекта "България на гражданите”.

Какво показват обществените представи за политически партньорства. Според НЦИОМ година преди парламентарните избори, няма социологическа агенция или политически анализатор, които да поставят под съмнение лидерството на ГЕРБ като политическа сила в България. Една от хипотезите, които често се разглеждат във връзка с предстоящия парламентарен вот е свързана с необходимостта от евентуални политически

партньори на ГЕРБ. Нещо повече – логиката на обособяване на нови политически субекти често е подвластна на хипотезата за коалиране. Досегашните изследвания на НЦИОМ показват, че коалициите според по-голяма част от избирателите, са нежелана управленска формула.

Споделянето на властта и неминуемо свързаните с това представи за пазарлък и компромиси, са основните аргументи срещу коалициите. В същото време НЦИОМ регистрира, че симпатизантите на малките партии са по-благосклонни към коалиране, тъй като в това виждат своя шанс за реално политическо представителство.

Над две трети от българите не са убедени в необходимостта ГЕРБ да си партнира с която и да е друга политическа формация, според данните от настоящото изследване. Макар и с невисоки дялове, като най-подходящите политически партньори на ГЕРБ са посочени "България на гражданите” и СДС – от по 9%. Едва 5% от интервюираните допускат, че е възможно бъдещо политическо партньорство между ГЕРБ и БСП.

Главно в резултат на известна политическа инерция една четвърт от интервюираните, посочват, че ДПС е най-добрият избор за политически партньор на БСП. Всеки десети участник в проучването е на мнение, че новата партия на Меглена Кунева също е възможен партньор на БСП.

Според симпатизантите на БСП обаче, най-подходящ партньор за тях би била партията на Меглена Кунева, а не ДПС. От данните проличава, че "България на гражданите” се възприема като еднакво възможен партньор както в лява, така и в дясна конфигурация.

Подобна равноотдалеченост в масовите представи има предимства, но и рискове в реална изборна ситуация, когато големите партии полагат усилия да консолидират максимално собствените си симпатизанти и не правят предизборни жестове дори към евентуалните си политически партньори. Самите симпатизанти на новата партия "България на гражданите” също гледат на БСП и на ГЕРБ в равна степен като на възможни партньори.