Обмислят се промени на Наредбата "Асистент за независим живот", но не и на точковата система 21.03 | 10:51

И тази година, въпреки усилията на Столична община напрежение около социалната услуга "Асистент за независим живот” има. Ако през миналите години то беше в унизителните опашки за подаване на документи, тази година много ползватели не са включени в услугата и то по неясни за тях причини. Едновременно с това Център за независим живот оспорва функционирането на наредбата пред Комисията за защита от дискриминация.
За критериите и дейностите на Столична община по наредбата "Асистент за независим живот” разговаряме и с общинския съветник и член на социалната комисия в СОС Анета Георгиева.

Госпожо Георгиева, и тази година има въпроси и жалби от страна на ползватели по услугата. На какво се дължи това?

- Факт е, че най-предпочитаната услуга се оказва тази, тъй като е индивидуализирана и не функционира като другите програми - на всички по малко и по равно. В "Асистент за независим живот” има съобразяване с конкретните случаи. Неизбежно програмата се съобразява и с възможностите на общината. Ограниченият ресурс винаги предполага някакви действия, едно от които се оказа въвеждането на новите критерии, които са в сила от тази година.

Като брой обхванати и съпоставима спрямо миналите години каква е равносметката за 2012 година?

- Относителният брой на приетите в услугата е намалял спрямо миналата година и за това има две основни причини. Държа да подчертая, че за чест на общината, макар че навсякъде се провеждат съкращения на разходите, специално за "Асистент за независим живот” бюджетът беше запазен. В същото време други обективни фактори повлияха и намалиха бройката на ползвателите. През септември увеличиха минималната работна заплата от 240 на 270 лв., а от първи май тази година влиза в сила и нов размер – 290 лв. Това води автоматично до увеличаване на часовата ставка. "Асистент за независим живот” е обвързана с тези фактори пряко, тъй като часовата ставка се увеличава, а при запазен бюджет това означава намаляване на броя на хората, обхванати от услугата.

Другата причина, поради която намалява бройката на ползвателите, е, че до миналата година нямаше проблем да бъдат приемани заявления през цялата година и при освобождаване на ресурс могат да бъдат приети и допълнителни заявления. Докато сега наредбата казва, че който е влязъл като потребител в услугата, той започва да я ползва от 1 януари, т.е. всички едновременно от първи януари, което също намали бройката. Като сравнение ще кажа, че миналата година бяха 1350 ползватели, а тази година са 950. Предвидена е възможност при наличие на финансови средства през втората половина на годината, след юни месец да се удовлетворят още заявки, но решението за това предстои.

Бройката на включените намалява поради финансови причини, но какво положително като промяна се откроява с новата наредба?

- Като положително в промяната намирам факта, че се даде възможност за оспорване на решенията на комисията пред кмета, като кметът вече преценява основанията на решението на база предоставените документи.

Има ли много подадени жалби и от какъв порядък са те?

- Като бройка е много трудно да се каже към момента, тъй като решенията могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им. За съжаление имаме сигнали, че решенията, които сме изпратили още на 20. 12. 2011 година с доставка на пощенска фирма, са пристигнали едва през февруари месец. Така се оказва, че обжалвания има през всичките тези месеци и процесът не е финализиран. Факт е, че значителен брой хора са обжалвали решенията. Причината е много ясна - услугата  е търсена и тя засяга много хора.

В разговор с един родител на човек с увреждане се открои въпросът как едновременно в документа на комисията се допускат, но не се включват в "Асистент за независим живот” тяхната жалба.
 
- И за тях има шанс. Този документ казва, че подалият документи отговаря на всички условия, за да е ползвател на тази услуга, но не достигат точките, за да се класира от първия тур. Тези хора с увреждания остават в листата на чакащите, но не са изключени и ще се наложи да чакат. За съжаление от 1679 подадени заявления, 50 бяха такива, които не отговарят на условията. Например, такова е положението при условието да не се ползва сходна социална услуга и въпреки че се декларира, че човекът ще се откаже от нея, текстът в наредбата е императивен. В наредбата има и възрастово ограничение – децата трябва да са над 5 години, а горната граница е до пенсионна възраст. Изключение се прави само за хора, които с в пенсионна възраст, но са работещи. На тях също им се предоставя услугата.
За горния случай има шанс, ако има освободен финансов ресурс, във второто полугодие да бъдат включени.

Как се очертават все пак нещата за юни месец при положение, че се отчита намаление от 400 души ползватели.

- Разчитам действително на някаква, макар и малка актуализация на бюджета, както и на икономии, които биха реализирали колеги от направлението, за да могат тези средства да се пренасочат.
В точковата система има и изисквания, които будят недоумение, например най-много точки събират тези, които вече учат или работят.

Още в самото начало наредбата беше насочена точно към това - да активизираме, да подкрепим активните хора с увреждания. Ако някой е с увреждане и иска да учи или работи, той има нужда от по-голяма подкрепа от този, който не иска да учи и си стои вкъщи и се ограничава с инвалидната пенсия. Замисълът не е случаен, защото всички други съществуващи услуги взимат предвид подоходния критерий. Ние го елиминирахме, тъй като нашето разбиране е, че доходите са едно, а желанието за активен живот е друго.  Ние искаме да стимулираме точно този импулс на хората – да не се оставят на увреждането си, да ходят на рехабилитация, на театър, на кино, да излизат от дома си, да учат, да работят. Искаме да подпомогнем хората да правят нещо за себе си, да градят живота си и то активно. Оказа се, че сме били на прав път, защото нашата услуга е най-търсената и предпочитаната.

Но на фона на това, че тя е единствената в Столична община. Оказва се обаче, че човек с увреждане дори и да има желание да учи или работи, предварително е отпаднал от социалната услуга, а и през годината не би могъл да бъде включен допълнително, например ако си намери работа и вече има нужда от асистент за това.

- Но какъв е проблемът да се запише да учи? Не бива да бъркаме парите и желанието за учене. Ако тази майка, чието оплакване сте получили в редакцията, беше записала  сина си да учи и беше донесла документ за това, той щеше да се класира и съответно асистентът щеше да получава възнаграждение за придружаване.

Всъщност, услугата "Асистент за независим живот” я ползват предимно членове на семейството.

Същинската идея на асистентите не изключва, но не предвижда на всяка цена това да е член на семейството. Смисълът на това е да се професионализират асистентските услуги. Това да доведе и до активност на родителя – да ходи на работа, да води пълноценен живот. Това е дълбокият замисъл.

Според нашите наблюдения, в много голяма степен самото ни общество не е готово да възприеме това. Ние неведнъж сме водили разговори с представители на организации и много често се казва от страна на родители "да, но аз моето дете не си го давам”. На второ място, някои от услугите е нормално да се извършват от родителя или член от семейството. Но наслоенията са от дълги години и най-често една майка на дете с увреждане излиза от трудовия пазар и се отдава изцяло на грижи за детето си. Въпросът не е в това да свършиш нещо вместо него, въпросът е да му помогнеш да свършите нещо заедно и човекът с увреждане да се научи. Обаче как се третира и възприема от обществото услугата "Асистент за независим живот”, ние отговорност не можем да носим.

А ако се въведе ограничение услугата да се ползва за асистенти извън семейния кръг, за да престане "Асистент за независим живот” да се възприема като семейна помощ?

- Ние не можем просто ей така да издадем някаква хартия, но трябва да отговорим и на нуждите на хората. Идентифицирали сме, че на този етап това са нуждите – не е най-доброто, но…щом родителите са асистенти, те ще получават съответното възнаграждение.

Тук има и един негативизъм. Затова и част от жалбите звучат несъответстващо – например жалба, аргументирана с недостатъчното пари за лекарства. Парите от "Асистент за независим живот” не са затова, те са възнаграждение за труда на асистентите. Но понеже влизат в семейния бюджет, хората започват да гледат на това като на семейна помощ. Но не това е целта, но има и много ползватели, които разбират същността на програмата. В момента сме дали възможност да се наемат о 5 асистента, за да може да се разнообразят услугите. Например, родителите да отговарят за личната хигиена, а за ходене на училище може асистенти да бъдат и съученици. Имаме случаи на няколко асистента, но действително няма случай на 5. Предполагам, че мотивът е точно финансов – парите от часовата ставка да влизат в семейния живот. Но може и да се помисли и за такова ограничение в бъдеще. Наредбата не е нещо закостеняло и ние като Общински съвет можем да отреагираме адекватно на нуждите.

Т.е. общинският съвет евентуално ще направи промени в наредбата за "Асистент за независим живот”?

- В това е смисълът – да отговорим на конкретни нужди. Ние се ръководим от отговорността на общината към тази рискова социална група. За четири годишния период  на този мандат има въведени 24 нови социални услуги – дневни центрове, Защитени жилища, центрове от семеен тип. Това е колосална работа и реформа в социална сфера. Живот и здраве тази година трябва да се построят 13 Центъра за настаняване от семеен тип и 3 Защитени жилища, като с тях броят на социалните услуги ще стане 60. И пак ще кажа - те не са достатъчни.

За съжаление се увеличава броят хората с увреждане. Около 19 000 софиянци са първа група с чужда помощ (т.е. над 90% инвалидност). Кметът Йорданка Фандъкова реагира изключително чувствително по отношение на социалните услуги, имаме и разбирането на колегите от Общинския съвет. За съжаление не мога да се изправя пред вас и да кажа, че всички въпроси и проблеми са решени.

И все пак готови ли сте да направите анализ и съответно промяна в наредбата?

- Още по време на обсъжданията възникна въпросът защо деца и възрастни са заедно в наредбата. В момента се работи по този въпрос и имаме намерение да отделим децата до 18 години в различна почасова карта и според разпределянето на дейностите. И сега има дейности, за които на асистентите на деца не се отпускат средства, например за готвене и пазаруване, тъй като това влиза в задълженията на един родител. За всичко друго общината плаща – разходки, училище, планина, дори и рехабилитация. Почти 100% на деца с увреждане асистенти са един или/и двамата родители.

А промяна по отношение на точковата система? Какви са изводите до този момент на общината?

- Колкото до точковата система има едно неразбиране. Много хора търсят пряко съответствие между броя на точките и часовете. Очакват да чуят формула, но няма такова нещо. Точките служат единствено хората да бъдат подредени в класацията, а точките се получават от формуляра за самооценка. Идеята е да обхванем всички сфери – физическо, психическо и емоционалното състояние, както и социалната активност – учене, работа, рехабилитация. Идеята е да видим обективно състоянието на даден човек с увреждане, и на второ място – какво се прави (от него или от родителя, ако е дете) за да се надгражда, и какви са усилията да се постигне подобрение.

Постига ли се обаче този ефект?

- Правим непрекъснато и насрещни проверки. Има и случаи при издаден документ за посещения в социален център се оказва, че това изобщо не е правено. Тогава спираме заплащането по това перо. Идеята е човекът с увреждане да излезе от черупката на дома си. Смисълът е да изведем хората навън.

Истината е обаче, че с дългите години на затвореност и изолираност на хората с увреждания се е постигнал и един друг ефект – формирано е в някаква степен и едно консуматорско отношение. Някои от тях гледат на себе си като някакви обекти, които непрекъснато трябва да бъдат обгрижвани, а асистентът трябва да надгради, да даде възможност. Може би трябва да мине още малко време, за да се възприемат хората с увреждане като активна и отговорна част от обществото.