Да станеш приемен родител - Step By Step 03.12 | 12:14

След усилената кампания през изминалата година за популяризиране на приемната грижа желаещите да приемат дете в дома си се е увеличил няколко пъти. Въпреки това все още много български деца продължават да живеят в институции.

В желанието си да подкрепим усилията да се даде любов и дом на още деца, решихме да ви запознаем с основните изисквания, но без административна бумащина, както и с това, което може да получите като подкрепа, ако станете приемен родител.

Марияна Рудева, социален работник във фондация "За Нашите Деца", ни разказа за стъпките, който ще измине един родител или семейство, ако реши да приеме дете в риск в дома си. Мариана е социален работник от 2004 година. От 2009 година тя работи в пловдивския Център за обществена подкрепа на фондация "За Нашите Деца".

Има различни начини, по които хората се информират и проявяват интерес към приемната грижа – някои от тях се свързват директно с центровете на фондацията, други с информират от портали за търсене и предлагане на работа, има и такива, които разбират от вече одобрени приемни родители.

Следващата стъпка е информационна среща за запознаване на кандидатите с приемната грижа – какво представлява, какви са видовете й. Марияна Рудева обяснява, че тази среща може да бъде групова или индивидуална, ако кандидатът иска да зададе лично своите въпроси. При проявено желание и интерес от страна на кандидата може да се направи и домашно посещение преди да започне процесът на кандидатстване.

Социалните работници на фондация "За Нашите Деца” подкрепят и консултират желаещите да станат приемни родители при подготвяне, окомплектоване и подаване на документите.

Кандидатите трябва да отговарят на няколко базови изисквания – да са пълнолетни граждани, да не са осъждани, да не са поставяни под запрещение, да нямат отнети родителски права, да са физически и психически здрави, да няма прекъснато осиновяване по тяхна вина. Ако кандидатстват за доброволни приемни родители не трябва да се подпомагат със социални помощи.

Заболяванията, които не отговарят на изискването "физически и психически здрави" се определят от наредба на Министерството на здравеопазването, посочва Марияна. Човек с психично заболяване или венерическа болест не може да стане приемен родител. Но ако кандидатът е човек с увреждане, решението се взема от комисията по оценяване и може да се окаже, че такъв родител много по-добре да разбира нуждите и би оказал много по-добра подкрепа на дете с увреждане.

След подаването на документите, с което се заявява желанието на кандидатите да станат приемни родители, започват процесите на оценяване и обучение. Социалните работници провеждат няколко индивидуални срещи с кандидатстващото семейство, правят поне две домашни посещения, могат да отправят препоръки към условията в жилището, за да бъдат най-подходящи за отглеждането на дете, уверяват сe, че кандидатите имат подкрепата на близките си и на цялото домакинство.

Марияна Рудева обяснява, че периодът на оценка и обучение продължава между 3 и 4 месеца. Обучението е много важно, тъй като често желаещите да станат приемни родители не са подготвени за много от трудностите, с които могат да се сблъскат при влизането на едно дете от институция в техния дом. Следите от неглижирането, а често и от насилието в социалния дом, оказват влияние върху психиката на детето и трудностите, с които се сблъскват приемните семейства са по-различни от проблемите, които са имали с биологичните си деца.

Етапът на оценка и обучение приключва с изготвянето на окончателен доклад, който се представя на комисията за одобрение на приемни семейства в Регионалните дирекции за социално подпомагане към областните градове. Ако комисията одобри кандидатите, стартира процесът на търсене на дете, за което съответното приемно семейство да бъде подходящо. При всички случаи се отчита и най-добрият интерес на детето, посочва Мариана Рудева. Социалния работник на семейството се среща с колегата си от регионалното звено на Държавната агенция за закрила на детето и се разглеждат различни възможности. При тези срещи могат да бъдат поканени и служители от съответния социален дом в региона, тъй като те познават най-добре децата там и техните нужди. Така избраното дете се предлага на одобреното вече приемно семейство, може да се покаже и снимка.

Ако семейството заяви желание да приеме детето, започва т.нар. процес на напасване – това е терминът, с който социалните работници обозначават периода, отделен за запознанство и свикване между приемните родители и детето. Той трае между 4 и 6 седмици и се състои от поредица от срещи. На тези срещи освен детето и родители присъстват и социални работници, които наблюдават опознаването и могат да дадат ценни съвети.

Срещите започват от социалния дом, минават през кратки излизания извън двора на институцията и завършват с посещение в бъдещия дом на детето. Целта е поетапно и постепенно навлизане в този нов ритъм на живот, за да не се стресира детето, въпреки че рядко деца отказват приемна грижа, обяснява Марияна Рудева. "Особено по-малките деца – те свързват излизането извън дома с позитивни емоции, с излизане извън оградата на институцията и после отказват да се върнат там," казва тя.

Едва след този период детето преминава от социалния дом към семейство. Нашата подкрепа обаче не спира до тук, обяснява Мариана: "Практиката е подкрепата да продължава непрекъснато." Социалните работници на фондация "За Нашите Деца” са денонощно на разположение.

Приемните родители пък изготвят и попълват дневник на развитието на детето, който се обсъжда на срещите със социалния работник. Тези срещи се провеждат задължително веднъж месечно, но могат да се случват и по всяко време, когато има нужда. Това е и времето, когато се обсъждат всякакви въпроси, колебания и трудности, пред които са били изправени приемните родители.