Защо слънцето е толкова важно за здравето ни 27.06 | 11:13

Туптящото сърце на Слънцето е пулсът на живота на Земята. От древните, белязали пътя му при Стоунхендж, до съвременните учени, разкрили реакцията на ядрен синтез, превръщаща масата в енергия, човечеството винаги се е стремяло да разкрива загадките на най-близката ни звезда.

Във вдъхновяващата биография "Пулсът на слънцето" (ИК "Изток-Запад") известният астрофизик Боб Бърман покрива цялата палитра на огненото кълбо в небето – от звездното му раждане до бъдещата му зрелищна смърт, наблягайки на чудното и увлекателното, както и на покъртителните саможертви, смехотворни грешки, егоистични битки и блестящи идеи на хората, опитали се да проумеят неговата неукротима сила.

Ето и един доста любопитен откъс, посветен на важността на витамин D за здравето ни.

Как се е променила кожата ни...

Телата ни произвеждат витамин D, когато върху кожата ни попаднат ултравиолетови лъчи от Слънцето. Тъй като интензивността на ултравиолетовото лъчение спада драстично при по-ниски ъгли на Слънцето, хората в умерените райони и особено онези в по-големите географски ширини получават едва десет процента от количеството UV, получавано от хората край екватора.

С развиването на дефицит на витамин D у нашите мигрирали на север предци резултатите били бързи и безмилостни. Те били отстранени от генофонда по силата на един жесток дарвинов процес: когато плодът е болен от рахит (болест в резултат от недостиг на витамин D), той не може да излезе от утробата на майката и двамата умират при раждането.

Само в рамките на няколко хиляди години естественият подбор направил кожата на някои хора бяла и те вече можели да произвеждат достатъчно витамин D дори при намалената интензивност на слънчевата светлина на по-големите географски ширини. (Тъмният цвят на кожата, наречен меланин, блокира слънцето и е необходим, тъй като голите тела в близост до екватора могат да пострадат от прекомерно излагане на ултравиолетови лъчи.) В Северна Америка и Северна Европа климатът е достатъчно топъл, за да бъдат телата почти изцяло изложени на светлината през повече от половината година, когато те натрупвали витамин D в мускулите и мазнините си. Така бил постигнат един нов баланс.

Но преди около век всичко започнало да се променя. Първо САЩ и Европа се трансформирали от предимно прекарващи времето си навън аграрни общества в живеещи на затворено индустриални общества. После хората започнали да се возят насам-натам в превозни средства, скрити зад стъкла. Стъклото пречи на производството на витамин D, защото блокира ултравиолетовите слънчеви лъчи. Когато към края на 50-те години на ХХ в. климатичните системи станаха широко достъпни, а през 70-те години на ХХ в. значително поевтиняха, хората престанаха да държат прозорците си отворени.

Все по-популярни ставаха неотварящите се прозорци. Единствената слънчева светлина, която достигаше до нас в нашите домове и на работните ни места, влизаше през спиращото ултравиолетовите лъчи стъкло.

И за капак беше изобретен слънцезащитният крем. Това се случи само преди трийсетина години. Първите слънцезащитни кремове блокираха ултравиолетовите лъчи само наполовина и бяха създадени през 50-те години за подпомагане на слънчевия тен, а не за да ни изолират изцяло от ултравиолетовото лъчение. После, през 80-те години, на пазара се появи нов продукт: слънцеблокиращият лосион. Със стойности на SPF (слънцезащитен фактор) от рода на 30 и 45, той практически напълно прекратява производството на витамин D в тялото. В същото време хората бяха съветвани да се покриват с тези лосиони през цялото лято. Дори медицинският бранш призоваваше да се крием от слънцето като начин да предотвратим рака на кожата.

Метаморфозата беше пълна: превърнахме се в нещо подобно на морлоците от книгата на Хърбърт Уелс "Машината на времето”, почти напълно скрити от ултравиолетовите слънчеви лъчи.

Истината за значението на витамин D...

А сега на сцената излизат съвременните изследователи на витамин D, какъвто е Джон Канел, доктор на медицинските науки, изпълнителен директор на Съвета за витамин D – образователна корпорация с идеална цел, според която "много хора ненужно страдат и умират от недостиг на витамин D." Канел не е обикновен лекар, нито е обикновен изследовател. Той е просветител, първият в театъра, който е извикал "Пожар!" още с първата поява на дим, докато все още има време за бягство навън. А напоследък той е много пламенен. Той вярва, че човешките същества неволно са се превърнали в нещо напълно неестествено и саморазрушително.

"Ние сме първото общество от пещерни хора – оплака ми се той през 2010 г. –В еволюционния процес по създаването на кожата природата изобщо не е предполагала, че някога бихме избягвали слънцето така старателно."

Това, което заклеймяват Канел и все по-нарастващ легион от изследователи, са последните три десетилетия, през които вестниците и телевизията разпространяват страшни истории, които накараха обществото да се бои от слънцето. В резултат естествените нива на витамин D в кръвта ни са съвсем мъничка част от онова, което е предвидила природата. А това създава лавина от ужасни последствия, сред които е и увеличаващата се заболеваемост от рак.

Вече няма никакво съмнение, че витамин D е изключително важен. Той се е превърнал в новата необходима добавка, все по-вече препоръчвана от семейните лекари и популярните медии. В мартенския брой от 2010 г. на "Рийдърс дайджест" витамините като цяло са наречени "измама", като хората са призовани да не приемат никакви добавки с едно единствено изключение – 1000 международни единици (IU) витамин D3, която е най-препоръчваната форма на тази хранителна добавка.

Този внезапен интерес беше породен от изобилие от изследвания, които убедително сочеха, че витамин D е най-силният антираков агент, познат някога. Робърт Хийни, доктор на медицинските науки от Крейтънския университет, изследовател на витамин D, се позовава на 32 произволни изпитания, болшинството от които били убедително положителни. Например в голямо изследване на жени със средна възраст 62 години при онези, които получавали голяма дневна доза витамин D под формата на добавка, било наблюдавано смайващото 60-процентно намаляване на всички видове рак само след четиригодишно третиране в сравнение с контролната група.

Скептиците биха се зачудили как, след като ракът обикновено се развива за десетилетия, може да се смали толкова съществено само за няколко години. Според Хийни това е защото витамин D предотвратява развитието и разпространяването на малките предварително откриваеми тумори. "Ето такъв рак бих искал да имам – който никога не расте", каза ми той през юни 2010 г.

През 2009 г. Канадското дружество по проблемите на рака увеличи препоръчителната доза витамин D на 1000 IU дневно. Но според Канел, Хийни и други дори това все още е твърде малко.

"На една конференция попитах всички изследователи каква ежедневна доза приемат те самите и дават на семействата си – каза ми Хийни. – Средно бяха 5500 IU на ден. Това е напълно безопасно, защото при нива под 30 000 IU дневно не може да се появи токсичност."

Защо е този шум около витамин D точно сега? Звучи подозрително познато – също като модата с антиоксидантите през 90-те години, когато всички се тъпчеха с витамин Е като защита срещу "свободните радикали". Или пък манията по витамин С през 70-те години, предвождана от Лайнъс Полинг. Новите изследвания показват, че всички тези витамини нямат абсолютно никакъв ефект върху смъртността. Един мултивитамин на ден ще подобри здравето ви толкова, колкото и ако омитате по една тулумбичка. А може би двайсетината познати минерали и витамини са само върхът на здравния айсберг и истински важните са стотици, ако не и хиляди други субстанции в минимални количества, за които дори още не знаем.

И все пак именно тук, говорейки за природната среда, в която са формирани нашите тела, витамин D има толкова голямо значение. В крайна сметка нашите тела го синтезират по естествен път от ултравиолетовите слънчеви лъчи.

Само десет минути на силна слънчева светлина – от онази, която получаваме между 11 и 15 ч. през месеците от април до август – дават възможност на тялото ви да произведе толкова витамин D, колкото ще получите, ако изпиете двеста чаши мляко. Това е изумително. Джон Канел пита риторично: "Защо природата го прави толкова бързо? Нормално тя не прави така."

Логичният отговор, разбира се, е, че ние сме създадени да имаме високо и стабилно ниво на този витамин в телата си. А същевременно при изследването на все повече хора се установява сериозен дефицит на витамин D на практика у цялото население на Съединените щати, Канада и Северна Европа. Причината? Според Канел и други специалисти от Съвета за витамин D ние вече десетилетия наред се крием от слънцето.

Резултатите може и да са дори по-лоши, отколкото предполагаме. Много изследователи сега се опасяват, че лавинообразното увеличаване на случаите на аутизъм е резултат от почти пълната липса на витамин D в организма на бременните, след което бебетата и малките деца се държат скрити от слънцето. Центровете за контрол на заболяванията (CDC) съобщават, че практически никое малко дете не получава достатъчно витамин D. Дори според препоръчаните от ЦКЗ по-ниски дози отпреди 2011 г., 90 процента от децата до една годинка страдат от дефицит на този витамин.

Според Канел най-високите нива на аутизъм се наблюдават в области с най-голяма облачност и дъждове, а оттук и с най-ниски нива на витамин D в кръвта на тамошните жители. Едно шведско изследване прави сериозна връзка между аутизма и лишаването от слънчева светлина.

Още едно интересно доказателство е, че аутизмът е едно от малкото разстройства, които се срещат по-често сред по-богатите и по-добре образованите – именно хората, които най-прилежно се мажат с блокиращи слънцето лосиони и държат децата си на закрито.

Както видяхме, когато преценявахме връзките между събитията на Земята и колебанията на слънчевите петна, опасно е да се прибързва при свързването на две явления, а особено аутизмът е истинска торба с оси.

И все пак тези ранни сведения би трябвало да задействат някои аларми: може би ще е разумно бременните и майките на малки деца да започнат да излагат себе си и децата си на повече слънчева светлина.

През 1973 г. в медицинския университет Канел бил учен, че в човешката кърма не се съдържа почти никакъв витамин D. "В това нямаше смисъл – каза ми той в телефонен разговор през 2011 г. – Защо природата ще лишава малкото кърмаче от тази жизненоважна съставка?" А после му просветнало: "Когато бременните започнат ежедневно да вземат по 5000 международни единици витамин D, скоро в тяхната кърма започва да се съдържа достатъчно витамин D за малкото кърмаче. Значи ето къде е ключът към дозата, която трябва да приема жената всеки ден."

Някои полезни съвети...

Тъй като книгата ми не е медицинска, мога само да ви предам препоръките на хората от челните редици в изследванията на витамин D. Те съветват да излизате редовно на слънце, без да допускате изгаряне. Носете колкото се може по-малко дрехи. Вие си знаете колко слънце можете да понесете, без да почервенеете. Освен ако не сте с много светла кожа и руса или рижа коса, би трябвало да можете да се излагате безопасно за по десет-двайсет минути на силна слънчева светлина. Полежете по къси панталонки на слънце по пет-десет минути на всяка страна. Ключът към интензивността на ултравиолетовите лъчи е височината на Слънцето на небосклона. Ако сянката ви е по-къса спрямо вашия ръст, тялото ви ще може да синтезира добро количество витамин D.

След като без никакви защитни мазила сте престояли двайсет минути на обедното слънце от май до юли или цял час и повече през март, началото на април и от края на август до октомври, вече може да се намажете със слънцезащитен лосион. Експертите съветват да купувате вид, чиято активна съставка е или цинк, или титаниев оксид. Повечето други видове ще бъдат попити от кожата, а после ще навлязат в кръвния поток.

През зимните месеци, когато Слънцето е ниско на небосклона, трябва да отделяте повече време за слънчеви бани и вероятно да приемате и допълнително витамин D. Понастоящем експертите препоръчват ежедневни дози между 2000 и 3000 IU.

А защо да не пропуснем слънцето и да минем на хапчета целогодишно? Някои лекари, сред които и тези, съставили доклада на Националната академия на науките за 2010 г., предлагат именно това. Според тях така получавате всичко – добри нива на витамин D в кръвта без никакво излагане на канцерогенните ултравиолетови лъчи. Но според други това е лоша идея. "Някои мои колеги смятат, че добавките с витамин D3 са достатъчни – казва Канел. – Но това предполага, че знаем всичко. Аз подозирам, че не знаем всичко. Естествената слънчева светлина трябва да е предпочитаният начин винаги когато е възможно."

Всички трябва да използваме силата на Слънцето разумно, без да се вманиачаваме. Не е нужно да се пържим. Допълнителният риск от рак на кожата за мен е разумна цена, като се имат предвид ползите. Изглежда, че достатъчните количества синтезиран от слънцето витамин D предотвратяват 150 хиляди смъртни случая от рак само в Съединените щати, като освен това намаляват инфекциите, костните проблеми, а може би и – въпреки че тук са нужни още научни изследвания – дори случаите на аутизъм и астма.

Разбира се, от другата страна на кантара е меланомът, който е причина за 8500 смъртни случая в САЩ годишно. Всяка една дейност – от карането на колело до кавгите по баровете – е свързана с някакъв баланс на риска, като решението какви компромиси да направите е единствено ваше.

Утре ще започне нов ден. Слънцето ще изгрее и оранжевите му лъчи ще заструят магически в утринната мъгла. Слънцето наш враг ли е, или приятел? Ще отнеме ли то живота ни, или ще го спаси?