Ракът и диабетът ни стопяват година след година 22.10 | 15:18

Здравето на човек е най-важно – няма две мнения по въпроса. Често обаче, ако не се погрижим за здравословното си състояние, последиците може да са фатални. Разбира се, няма нужда да ставаме хипохондрици, но все пак е добре да сме наясно кое крие най-голям риск за живота ни.

Оказва се, че хроничните незаразни болести са причина за 80% от смъртните случаи у нас. Сърдечносъдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични респираторни болести и диабет са причина за 60% от всички смъртни случаи и в световен мащаб. Това сочат данни в анализ на проф. д-р Пламен Димитров от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Така болестите свързани със сърцето и кръвообращението са причина за смъртта на 67,5% от починалите, следват тези свързани със злокачествените новообразувания (рак) с 15,1%. "Преждевременната смъртност от болести на сърцето в източноевропейските страни е близо два пъти по-висока, отколкото в останалата част на Европа", посочи професорът.

Злокачествените образувания са също водеща причина за смъртност у нас и заемат близо 17% от смъртните случаи след болестите на сърцето. При мъжете най-разпространена е смъртността от рак на белия дроб - 18%, рак на кожата - 12,3%, рак на простатата - 9,2%, рак на дебелото черво - 8,2%, и др. При жените най-честата причина за смъртност е рак на гърдата - 23%, рак на кожата - 12,5%, рак на дебелото черво и на матката - по около 7%, и др.

Друга основна причина за смъртност е захарният диабет, който засяга около 8% от населението на страната и придобива застрашаващи размери, като смъртността съставлява 23,3% на 100 000 души. Очаква се броят на диабетиците у нас през 2025 г. да достигне около 9% от населението, се посочва още в анализа на проф. Димитров.

В същото време стана ясно, че над 576 000 българи страдат от захарна болест, като 150 000 от тях не са диагностицирани. Това посочи Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет. "В България от диабет страдат 1576 деца, като при тях заболяването е от тип 1 и изисква терапия с инсулин. За съжаление долната възрастова граница пада все повече - вече има
и дечица по на 7-8 месеца със захарна болест", посочи Котова.

Така като обобщение може да се каже, че ракът, диабетът и болестите на сърцето убиват българина, а рисковите фактори са пушене, алкохол, лошо хранене и застоял начин на живот. 

В България злоупотребата с тютюн е причина за около 13,5% от всички заболявания и близо 12% от смъртните случаи, констатира проф. Димитров. Значително се е повишила и консумацията на цигари - докато през 1952 г. едва 13,7% от българите са пушили - през 2007 г. тютюнопушенето е разпространено сред 45% от българите.

Друга водеща причина за смъртността у нас е злоупотребата с алкохол, отчита анализът на НЦОЗА. Близо 23% от българите на възраст 25-64 години пият редовно. От тях 14% консумират концентрати всеки ден, като близо 20% от мъжете и около 4% от жените у нас са пристрастени към твърдия алкохол.

Нездравословното хранене и застоялият начин на живот са трета основна причина за висока заболеваемост и хронични болести. Представително изследване от 2008 г. отчита, че близо 30% от българските деца на 7-8 годишна възраст имат наднормено тегло, а около 14% от тях са със затлъстяване. Българските деца между 1 и 5 г. и от двата пола също са застрашени от рисковете на наднорменото тегло, като близо 9,5% страдат от хронични болести свързани с храненето, допълва БТА.

Между 4-7% са българите, които поради ниска физическа активност заболяват от хронични незаразни болести с фатален край. По данни на национално изследване - близо 80% от анкетираните българи на възраст 25-64 г. са с недостатъчна активност през свободното си време.

Изследване за честотата на физическата активност на учениците у нас на възраст 7-19 години показва, че само около 21% от момчетата и 11% от момичетата извършват умерена физическа активност поне 1 час дневно.

Проф. Димитров заяви, че през миналата година у нас е приета Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести. Целта ѝ е да се подобри здравето на населението и да се повиши качеството на живота чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и последствията за здравето от основните хронични незаразни болести. По тази причина се предвижда 28-те Регионални здравни инспекции да проведат анкети в цялата страна, които да отчетат какво е разпространението на рисковите фактори.