НАСА изстреля телескопа ИРИС 28.06 | 12:23

Малкият телескоп ИРИС на НАСА беше изстрелян в орбита за изследване на слабо изучен регион на Слънцето. Мисията ще допринесе за по-доброто прогнозиране на космическото време, което влияе върху комуникационните системи на Земята, съобщава БТА.  

ИРИС (IRIS - Interface Region Imaging Spectrograph) e изстрелян в земна орбита с ракета "Пегас", спусната от самолет, излетял от Военновъздушната база Ванденберг в Калифорния. На височина от 11 900 метра самолетът е освободил ракетата, която е запалила двигателя си за 13-минутно изкачване към Космоса. 

Сигналът, че ИРИС успешно се е отделил от ракетата и е разгънал слънчевите си панели, за да започне 2-годишната си мисия, е приветстван с аплодисменти от наземния контрол. 

За разлика от Обсерваторията за слънчева динамика (SDO) на НАСА, която изследва цялото Слънце, апаратът ИРИС с дължина 2,1 метра и тегло около 200 килограма ще се фокусира върху слабо изследван слънчев регион. Той се намира между повърхността на Слънцето и короната му и се вижда като ярък бял пръстен при слънчево затъмнение. 

ИРИС носи ултравиолетов телескоп, способен да улавя изображения с висока разделителна способност на всеки няколко секунди. Мисията, която се ръководи от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА, е "евтина" според стандартите на американската космическа агенция. Стойността ѝ възлиза на скромните 182 милиона долара. 

Целта на мисията е да събере повече информация за това как този загадъчен регион задвижва слънчевия вятър - поток от изхвърляни от Слънцето заредени частици. Задълбоченото разбиране ще помогне по-добре да се прогнозира космическото време, което пряко влияе върху Земята. 

"Този регион е много труден за разбиране и наблюдение. Досега не разполагахме с технически възможности да го изследваме", е заявил преди изстрелването Джефри Нюмарк от НАСА, цитиран от Асошиейтед прес. Около месец ще е необходим на инженерите да се уверят, че ИРИС е в "идеално здраве", преди да задействат телескопа за наблюдение. 

Слънчевата активност влияе пряко върху климата на Земята и космическата среда отвъд атмосферата на планетата. Слънчевите бури могат да извадят от строя енергийните системи, да объркат радиосигналите и да предизвикат смущения в комуникациите, навигацията и други сателити в орбита. 

"Живеем в твърде сложно общество и Слънцето играе съществена роля в него", казва проектантът и конструктор на телескопа Алън Тайтъл, цитиран от Reuters. 

Учените от десетилетия се опитват да разгадаят механизмите зад слънчевата активност, но така и не са открили обяснение за фундаменталната мистерия - как Слънцето освобождава енергия от относително "хладната" си повърхност с температура 5500 градуса по Целзий в атмосфера, достигаща до 2,8 милиона градуса по Целзий. 

В ядрото си Слънцето е гигантски термоядрен реактор, преобразуващ водородни атоми в хелий. Очаквано температурите намаляват с придвижването на енергията навън през останалите пластове. В ниската част на атмосферата, известна като хромосфера обаче, температурите се повишават отново. Цялата тази енергия подхранва постоянно освобождаване на заредени частици, известни като слънчев вятър. 

Учените разчитат с помощта на предадените от ИРИС изображения и данни най-накрая ще получат отговори на въпроса как се случва това.