Съживиха изчезнало цвете от Ледниковата епоха 22.02 | 10:29

С експеримента на руски учени катерицата от филма Ice Age и нейния любим жълъд сякаш оживяват

Спомняте ли си онзи епизод на Ice Age, в който любимата на всички катерица замръзваше в леден куб и така доживяваше до наши дни? Колкото и невероятно да звучи, в този сюжет има зрънце истина. Руски учени успяха да върнат към живота семе на цвете, престояло във вечно замръзналата почва на Сибир над 30 хиляди години, съобщава AP.

То било заровено по време на последния голям ледников период в таен склад на катерици заедно с други семена и плодове. Сега учените се надяват да открият и замръзнали тъкани от катерица и на други животински видове, които да ползват като база за възстановяването на вида от времената, за които ни разказват от Pixar - създателите на Ice Age.

От тъканите на ядката екипът успял да възстанови Silene stenophylla – най-старото растение, което е съживявано до момента. Освен живо, ледниковото цвете се оказало напълно жизнеспособно – то било способно да създава бели цветове и жизнени семена.

С този експеримент учените доказват, че вечно замръзналите земи на север могат служат като естествен склад на древни форми на живот. Изследването бе публикувано в печатното издание на Националната академия на науките на САЩ.

Успехът на руснаците е предшестван от достиженията на канадските им колеги, които наскоро регенерираха доста по-скорошни растения от семена, открити в дупки на гризачи.

Семената на Silene stenophylla били открити в бърлогите на катерици с големината на футболна топка, разположени на 38 метра под повърхността. Те се намирали в пластове на възраст 30-32 хиляди годни, съдържащи кости на големи животни като мамути, вълнисти носорози, бизони, коне и елени.

Според изследователите експериментът им доказва, че консервирани в лед, тъканите могат да оцелеят десетки хиляди години. Това отваря пътя към възможното съживяване на изчезнали бозайници от ледената епоха.

"Ако имаме късмет, можем да открием дори замразени тъкани от катерица", казва руският изследовател Александър Губин, цитиран от AP. "Този път може да ни отведе до създаването на истински жив мамут", допълва той.