Любиша Самарджич: Наказвах политиците с филми 26.10 | 17:47

Сръбският актьор и режисьор разказа философията на живота си

"Не мисля, че съм гениален, просто съм направил голяма актьорска кариера, което ми даде огромен бонус, когато станах режисьор.", заявява обичаната от цяло българско поколение сръбска звезда Любиша Самарджич, който през 1983 г заедно с Мия Алексич и Коста Цонев изпяха "Дай рибу”.

Сърбинът става популярен на публиката със сериала от 1980 година "Горещ вятър". Лентата предизвиква истински фурор, дори Тодор Живков спира заседания на МС, за да гледа епизодите. Самарджич е бил в България по покана на Хачо Бояджиев, където е посрещнат като истинска рок звезда, споделя самият той пред Сашо Диков.

Родината на Любиша Сърбия, но споделя, че Югославия му липсва, защото е била истинска мултикултурна общност, в която живеели спокойно православни християни, католици и мюсюлмани, а това време било незаменимо. Според него именно разделението е проблемът на днешния свят. Самарджич смята, че на територията на днешна Сърбия, Албания и Македония се случват взривоопасни неща, с цел по-бързо влизане в Европейския съюз, именно това станало и причина за дрязгите на мача Сърбия-Албания, където дрон с албанското знаме прекъсна мача.

"Вие и Румъния имахте късмет и влязохте по-рано в Европейския съюз, дали защото дадохте въздушно пространство на Нато пред 1999 год, когато цяла Европа бомбандира Сърбия не знам, но съм убеден, че всеки си носи кръста и си кове съдбата.", заявява бележитият режисьор.

Именно по това време той създава шедьовъра в кариерата си "Небесна кука". Вдъхновен е от съседите си, които докато има сирени и бомбардировки играели баскетбол. Така буквално под бомбите се родила знаменитата лента. По този начин Самарджич осъдил както политиката на Милошевич, така и на Запада. От филма режисьора спечелил много пари, които вложил за лечението на болния си от левкемия син Гага.

"Тогава имах пари и ги дадох. Моят Гага се лекува в Англия и се излекува. Дойде си в Белград и болестта се върна. С жена ми видяхме, че няма да го спасим. От депресията след смъртта му ме измъкна само тя. Тогава разбрах всички сме преходни тук, просто минаваме, но човек трябва да живее почтено.", допълни Любиша Самарджич.