Людмил Вагалински призова за изясняване на промените в НК 13.02 | 13:07

Според шефа на НАИМ не става въпрос само за гардеробите от времето на бабите ни или за картини от ХХ век

Да се отрази от медиите и другата гледна точка, както и аргументите на юристите, които са работили върху промените в Наказателния кодекс, засягащи собствеността и съхранението на културни ценности.

За това призова доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН по време на пресконференцията, представяща изложбата "Археология 2013".

Людмил Вагалински призова самите журналисти да потърсят и различни мнения от досега представяните в публичното пространство, защото не става въпрос само за гардеробите от времето на бабите ни или за картини от ХХ век. Директорът на музея посочи, че обществото трябва да бъде информирано и да знае най-вече защо такива промени са предложени.

"В публичното пространство чуваме само едната гледна точка – на колекционерите, което е манипулация. И се остава с впечатлението, че тези колекционери са едни бедни, нещастни хора, които си имат просто хоби. А никой не пита откъде са се сдобили с тези находки, които имат", посочи Вагалински.

Той припомни и факта, че със закона от 2009 година на много от тези колекционери се дава амнистия, но нито се забелязва регистрация на културни ценности, нито те са започнали да плащат данъци. А проблемите с културните и историческите ценности в България продължава да е голям, тъй като иманярите продължават да грабят на практика национално богатство.

Людмил Вагалински даде пример с откриването на златно бижу или монета от иманяри, които попадат после в ръцете на колекционери. Това обаче се е случило, като са разрушени много гробове, примерно, а е унищожена и възможността при разкопките да се добие и много знание – нещо, което биха могли да направят само археолозите.

Не забравяме, че търговията с антики е третата поред в световен мащаб незаконна дейност след търговията с дрога и оръжие. Решението на проблема е само в наличието на ясни правила, подчерта Вагалински и отново призова медиите да отразят по-цялостно и задълбочено различните гледни точки към предложените промени в Наказателния кодекс.

Новият Наказателен кодекс предвижда ефективна присъда до 4 години за всеки, който държи културна ценност, без да я е регистрирал. Освен това, ако вещите са няколко, наказанието може да скочи до 6 години затвор, а предвижданите глоби са в размер до 15 000 лв.