Маточина – най-високата запазена средновековна кула в България 27.05 | 07:05

Заедно с експедиция "Преоткрий България" днес ще ви разходим из крепостта Маточина. Забравена, в една от най-южните точки на страната ни в близост до турската граница, Маточина е най-високата запазена средновековна кула в България.

Евгени Димитров разказва за своите впечатления и преживявания за мястото, за което допреди години се искаше специално разрешение от властите:

За първи път видях снимка на крепостта Маточина в колекцията на колегата Георги Величков и останах впечатлен от самотната висока кула, издигната на голия хълм до турската граница. Оттогава мечтаех да отида там, но както при повечето градски хора, все нямаше време.

По представите на поомързеливения български турист, тя е "накрай света”, забодена в една от най-южните точки на страната, а и до преди години за посещение в граничната зона с Турция се искаше открит лист, и всякакви формалности за разрешение.

Сега вече пътуването е свободно и заедно с още няколко приятели и колеги решихме да отдадем дължимото на една от най-добре запазените крепостни кули в България.

На излизане от Свиленград свихме по добре изровен асфалтов път в посока Райкова Могила, като преди това минахме и покрай село със звучното име Димитровче. Колкото по-далеч отивахме, толкова по-малко хора и коли срещахме в степния пейзаж, и постепенно започнахме да се чувстваме наистина накрай света.

Името на следващото село, Щит, ни напомни за времената на Варшавския договор, а съвсем скоро попаднахме и на първия пункт за контрол на граничната зона. Колите на Гранична полиция, които отвреме навреме наминават оттук, ги нямаше и телените мрежи изглеждаха съвсем изоставени.

Няколко пункта по-нататък минахме и покрай бивша застава, чиито голи прозорци зееха като в снимка на "Ройтерс” от конфликтите в Близкия изток. С напредването на пътя, сякаш времето спираше.

Малко преди село Сладун, пропуснахме отбивката за Михалич, където също има уникална скална църква. Няколко километра след селото дръпнахме в дясно към нашата цел.

В село Маточина цари разруха

В селото повечето къщи, видимо строени с камъни от крепостта, се разпадат и само една има вид на наскоро потегната, но и в нея не видяхме жив човек. Единствената къща с признаци на човешко присъствие ни посрещна с няколко реда простряно на двора пране със съмнителна чистота и паркирано отпред старо "Рено”, което не си знаеше годините.

След това, на края на нищото, пред нас изникна крепостта.

Внушителната кула, издагаща се срещу Дервенските възвишения, сякаш току-що е напусната от хората, и при първите стъпки в нея очакваш като че ли някой ще излезе да те посрещне. Обикновено в България сме свикнали да гледаме повечето руини на височина около метър в треволяка, и тук е един от малкото случаи, в които човек трябва да вдигне глава, за да обхване всичко.

Запазената част всъщност е цитаделата, която се издига на цели 18 метра и е с полукръгъл профил в единия край. Интернет-легенди говорят, че тук Балдуин е прекарал първата си нощ като български пленник, но историците не потвърждават, че има реални данни за това.

Над входа ясно личи изградения от тухли монограм на цар Михаил Шишман, който е владеел крепостта за кратко, докато е преговарял с ромеите през 14 век.

Личи си и, че преди няколко години са положени някакви грижи за мястото. Част от бойниците и рушащите се части на крепосттта са подзидани, а по хълма до нея води настлан с камъни път, който продължава в стълби до самия вход. Би могло да се направи още много, но в България проектите се движат сложно...

От отсрещния склон има изоставена граничарска вишка, от която с известен риск да паднем, успяхме да видим минаретата на джамията в Одрин.

На връщане от указателните табели (не може да се отрече, не липсват, и помагат) разбрахме, че сме съвсем наблизо до скална църква от 10 век. От нея ни разделяше "приятно” разкалян участък от пътя, точно колкото да не забравим, че все пак сме качени на автомобил за черни пътища.

Църквата е изрязана в диагонална скала, сякаш проектирана от авангарден архитект, и съвсем не е малка отвътре. От скалните надписи разбрахме, че нещо важно се е случило през 1846 година, но уменията ни в разчитането стигнаха дотам.

Оставихме си за следващия път още един обект – скалната църква в Михалич, уникална във формата си, иззидана в камъка по точен проект на строен от тухли храм.

Готи, римляни, българи и византийци са се сражавали за Букелон-Вукелон-Вукел

Проф. Христо Матанов, официален консултант на експедиция "Преоткрий България”, разкрива интересни исторически подробности за крепостта.

Крепостта е разположена на платото над сегашното село Маточина. Тя възниква като римски кастел през 3 в. сл. Хр. с цел да защитава северните подстъпи към важния град Адрианопол (дн. Одрин) по течението на р. Тунджа.

Тя е доминирала над околността и при ясно време е имала визуална връзка с Адрианопол. От крепостта днес е запазена само една от основните й кули, която със своите 18 м височина, представлява една от най-добре запазените оригинални крепости съоръжения от епохата на Българското средновековие.

Първоначално тя се е наричала Букелон или Вукелон, а местното българско население я назовавало Вукел. Това име носи и възникналото в подножието на крепостта населено място. В османския период, когато крепостта е била изоставена и разрушена, селото под нея е било назовано Фикел.

С крепостта Вукелон са свързани няколко важни събития от историята на Балканския полуостров и на България.

Тук през 378 г. сл. Хр. германското племе готи разгромява римските легиони и убива император Валент.

През 912 г. крепостта е превзета и разрушена от хан Крум, поради което името ѝ фигурира върху един прабългарски триумфален надпис от Плиска. Точно година след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г., в околностите на крепостта се разиграва битката между тях и войските на цар Калоян.

Изворите обаче не съдържат сведения в подкрепа на онова, което се твърди в някои публикации и сайтове, че император Балдуин е бил пленен от българите в околностите на крепостта Вукелон. За няколко десетилетия в края на 13 в. и в началото на 14 в. крепостта е гранична за българи и византийци и по принцип се намира във византийски ръце. В този период тя е преустроена, като запазената кула е придобила днешния си облик. Последният, трети етаж е служил за параклис, какъвто е бил обичаят на епохата.

За Вукелон се споменава няколко пъти в съчинението на византийския историк Йоан Кантакузин. Когато описва българо-византийския конфликт от 1328 г. той споменава, че крепостта е превзета с хитрост от българския цар Михаил III Шишман (1323-1330 г.).

Оттук той води преговори с император Андроник III, който се намирал в Одрин. Българският цар предлага да върне на ромеите Вукелон в замяна на Созопол, който в този период е във византийски ръце. Ромеите не се съгласяват и пред угрозата да воюва с превъзхождащи го ромейски сили, цар Михаил III Шишман връща крепостта под ромейска власт.

Все пак царят прекарва тук доста време и нарежда над входната врата на кулата да бъде врязан с тухли негов монограм: съкратено изписване на името му Михаил.

Скалната църква край Михалич пази изображения, свръзани с тракийско светилище

В околностите на днешното село Маточина се намира още една историко-културна забележителност: скална църква от 10 в. Тя се намира в скално възвишение, на около 2 км. югозападно от селото. Ако се съди от издълбаните над входа ѝ култови изображения, тук е имало светилище още от времето на траките.

Местните легенди разказват, че от старо време тук са се почитали различни богове, а на близо е имало пещера, в която се съхранявали статуи на богове от злато и сребро. Скалната църква е дълга около 14 м, а най-високата й точка е около 3,50 м. В по-ново време тя е била посветена на Свети Дух и е служела за енорийска църква на селата Маточина, Варник и Благунци до 1934 г.

_______________

Експедиция "Преоткрий България” е медийна инициатива на Сдружение "Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. За успеха на проекта помагат Обединена Българска Банка, София Ауто, HDI застраховане, Ауто груп 5 и Шевролет. Мобилен журналистически екип, качен на високопроходим автомобил посещава и пише за малко известни, но атрактивни исторически места в България и около нея.

Читателите на iNews научават ексклузивно за интересни дестинации и тяхната история.