Моят смартфон е моята крепост. Дали? 14.09 | 14:09

Притежателите на смартфони често пъти се привързват в голяма степен към своите апарати и ги използват за широка палитра от цели извън разговорите. Базовите услуги Skype и Facebook надграждат традиционната мобилна комуникация, а в допълнение идват покупката на стоки от онлайн магазини, свалянето на разнообразни безплатни и платени приложения, мобилно банкиране и т.н.

Според доклад на Европейската агенция за информационна сигурност (ENISA) обаче сигурността на смартфоните не е това, което би трябвало да бъде, като се имат предвид все по-честите кибератаки над популярните мобилни приложения.

Производителите на смартфони и разработчиците на приложения трябва да полагат по-големи усилия, за да предотвратяват разпространението на зловреден софтуер, който превзема мобилните телефони на потребителите и краде ценни за тях данни, се подчертава в документа.

Въпреки че компютрите все още са основната цел за киберпрестъпниците, смартфоните също трайно навлизат в тяхното полезрение. Един от големите примери в това отношение от тази година е дегизирането на зловреден софтуер като широко използвано приложение за Android, от което пострадаха хиляди телефони.

От агенцията изтъкват, че съществуват редица причини да смятаме въпроса за сигурността на смартфоните за спешен за разрешаване проблем. Става въпрос за бързо разрастващ се пазар, на който има множество апликации за бизнес цели, както и разнообразни доставчици на приложения, сред които вече са и Amazon, Cisco, Microsoft и Nokia.

"Залогът е голям: потребителите, правителствата и бизнесът използват смартфони за съхранение и обработка на голям обем поверителна и лична информация", се казва в доклада.

За да се осигури по-голямо спокойствие по темата, както сред потребителите, така и за компаниите, специалистите по информационна сигурност препоръчват въвеждането на практиката магазините за приложения да премахват от разстояние засечения зловреден софтуер от телефоните на своите клиенти.

Освен това приложенията би трябвало да подлежат на по-строг тестови период, преди да бъдат предлагани на потребителите, а за смартфоните пък е добре да бъдат "заключени" за определени съмнителни магазини за приложения или поне хората да бъдат предупреждавани с надпис на екрана, че са на път да изтеглят продукт от считан за ненадежден сайт.

Битката със зловредния софтуер допълнително се усложнява от факта, че хакерите стават все по-изобретателни и техните "продукти" вече много трудно могат да бъдат засечени и премахнати. Така например троянецът Zitmo, който преди няколко месеца предизвика истинска истерия сред потребители и софтуерни специалисти, се "вмъква" незабелязано в телефона, няма графичен интерфейс, по който да бъде разпознат и дори и най-опитните собственици на умни апарати разбират твърде късно, че данните им са били откраднати.

Програмката, която имаше версия за повечето популярни мобилни операционни системи, крадеше банкови пароли, записвайки си комбинациите от натисканите виртуални клавиши, съхранявайки данни за изпратените текстови съобщения и дори блокирайки обаждания.

Все пак експертите по сигурността дават някаква надежда на потребителите, заявявайки, че в общия случай вирусите в телефоните са по-лесни за откриване от тези в персоналните компютри. Така че ако използваме мерки за защита и не се предоверяваме на непознати и непроверени сайтове, силно ще намалим вероятността да се окажем с откраднати лични данни.