Странни неща се случват с картата на Европа 12.12 | 16:13

В последната година от последния си президентски мандат Траян Бъсеску отправи предизвикателство. В новогодишното си приветствие румънският държавен глава заяви, че през тази година Букурещ трябва открито да заяви, че Молдова е "румънска земя", а "обединението на двете държави трябва да стане трети национален проект на Румъния след членството в НАТО и ЕС".

"Румъния трябва да се обедини с Молдова, за да й помогне да продължи пътя си към Европейския съюз", бе основният му мотив.

На 1 декември по повод националния празник на Румъния Бъсеску се върна към тази тема, като каза, че "обединението на румънската нация в една единствена румънска държава е идеал, от който никога няма да се отрече". И като символично доказателство за дълбоката си връзка с тази "втора румънска държава" Бъсеску  обеща, че след края на мандата си ще поиска молдовско гражданство.

Темата за обединението с Молдова е споменавана многократно от отиващия си румънски президент. Заради тези негови виждания руският вицепремиер Дмитрий Рогозин публикува миналата есен коментар в Туитър, в който заяви, че Бъсеску "е подготвил два етапа за Република Молдова: първо интегриране в Европейския съюз и после Аншлус (анексиране) от страна на Румъния".

Румънският премиер социалдемократ Виктор Понта, който имаше трудно съжителство с десноцентристкия президент, критикува мнението на Бъсеску, като заяви, че изказванията на президента "ненужно предизвикват дискусии по изключително чувствителни теми" и не отразяват позицията на румънското правителство.  Прозападните лидери в Кишинев също не приеха с възторг думите на румънския президент. Премиерът Юрие Лянка отбеляза, че подобни изявления дестабилизират политическата ситуация в страната и могат само да навредят, а председателят на Либерално-демократическата партия Влад Филат обвини Бъсеску, че по този начин помага на руснаците и на комунистите.

Самият Бъсеску по-късно уточни, че обединението между Румъния и Молдова не може да се осъществи в близко бъдеще заради ниската подкрепа на тази идея сред молдовското население.

С наближаването на президентските избори обаче премиерът Виктор Понта, който се бореше за креслото на Бъсеску, неочаквано също развя знамето на обединението. По време на конгрес на неговата Социалдемократическа партия през септември Понта призова до 2018 г., сто години след обединението на Румъния с Трансилвания, да бъде осъществено "второ велико обединение", визирайки Молдова. Думите му бяха критикувани от руското външно министерство, а Понта подчерта, че е имал предвид обединение на двете страни "единствено в рамките на Европейския съюз".

Независимо от политическия цвят на ръководството в Букурещ, отношенията с Молдова традиционно са ключов приоритет във външната политика на Румъния. Букурещ винаги е подкрепял твърдо европейската перспектива пред Кишинев, а преди време дори беше обвиняван, че облекчавайки процедурата за даване на румънско  гражданство на молдовци, вкарва в ЕС "през задната врата" милиони жители на бедната бивша съветска република, отбелязва БТА.

Кризата в Украйна и анексирането на Крим от страна на Русия се превърна в катализатор за процеса на интеграцията на Молдова в ЕС, а Букурещ отново беше сред най-гласовитите поддръжници на това искане, подчертавайки, че присъединяването към ЕС е единственият начин да се гарантира сигурността на Молдова. Така се стигна до подписването на 27 юни на споразуменията за асоцииране и за свободна търговия между ЕС и Кишинев, като преди това съюзът разреши безвизовото пътуване за молдовските граждани.

Взела под крилото си по-малката си съседка, Румъния предприе и някои конкретни мерки за материалното й подпомагане, припомня БТА. През 2010 г. Румъния обеща на Молдова помощ от 100 милиона евро, които Букурещ отпуска поетапно за различни проекти. Румънското правителство финансира ремонти на детски градини, достави микробуси за училищата, прие за обучение в Румъния молдовски ученици и студенти. През август тази година официално беше открит газопроводът Яш-Унгени, свързващ газопреносните мрежи на двете страни, който има за цел да намали енергийната зависимост на Молдова от Русия.

Парламентарните избори на 30 ноември в Молдова, определяни от анализаторите като "ключови" за посоката на ориентацията й спрямо Запада и Русия, показаха, че страната е силно разединена. Най-много гласове спечелиха социалистите на Игор Додон - категоричен противник на идеята за евроинтеграция. На второ място с близък резултат се класира прозападната Либерално-демократическа партия на Влад Филат, а трети останаха комунистите на бившия президент Владимир Воронин. 

Трите прозападни партии събраха 55 мандата в 101-местния парламент и вероятно ще успеят да съставят правителство, но дали резултатите от тези избори означават, че Молдова категорично е избрала Запада? Проруските партии спечелиха значителна подкрепа, въпреки че една от тях - "Патрия" ("Родина") на бизнесмена  Ренато Усати - отпадна от надпреварата само дни преди изборите заради съмнения за незаконно финансиране от чужбина.

Коментарите в румънския печат след изборите не бяха оптимистични: "Молдова остана на европейския път, но не се откъсна от Москва" (в. "Ромъния либера"), "Нямаме причини за празнуване в Молдова" (в. "Адевърул"), "Проевропейците не спечелиха изборите в Молдова" (в. "Гъндул"), "Лошото управление може да разруши европейската мечта" (в. "Котидианул") бяха част от заглавията в букурещките ежедневници, а кишиневският вестник "Тимпул" предупреди за "опасност от путинизация на Молдова".

Неясната перспектива пред Кишинев налива вода в мелницата на унионистите от двете страни на река Прут, които твърдят, че обединението на Молдова с Румъния е единственият й шанс да се откъсне от руското влияние и да стане част от обединена Европа. Според тях това би коригирало една историческа неправда, причинена от пакта Рибентроп-Молотов, въз основа на който населената предимно с румънско население Бесарабия е присъединена към СССР през 1940 г. 

Разнородният етнически състав на Молдова (румънци, украинци, руснаци, гагаузи, българи и др.), тлеещият конфликт в Приднестровието, стремящата се към по-голяма автономия Гагаузия превръщат страната в потенциална мишена на опити за дестабилизация. Сливайки се с Румъния, Молдова би получила  автоматично членство в НАТО и ЕС - иначе трудно постижими в близко бъдеще цели - което би я защитило от евентуална руска агресия и потенциален украински сценарий, твърдят привърженици на идеята.

Темата за обединението обаче изглежда се радва на по-голяма популярност в Румъния, отколкото в Молдова, макар че икономическите плюсове от подобна инициатива изглеждат основно в полза на молдовците.