Финансови проблеми принудили Брайвик да извърши по-рано атентатите си 27.07 | 08:06

Норвежкият атентатор Андерш Брайвик планирал да започне работа в частна охранителна фирма в конфликтна зона, ако плановете му за атентати се провалят, пише френският вестник "Фигаро".

Брайвик смятал, че така бързо щял да събере отново пари, за да повтори опита си.

Тези признания атентаторът е направил в дневника, който е част от манифеста му. Той ги е записал броени часове, преди да извърши нападенията на 22 юли. В тези последни редове Брайвик признава, че начинанието му го е разорило и разказва как е събирал пари, за да осъществи плана си.

След като основал, по думите му, в Лондон, нов орден на тамплиерите през 2002 г., Брайвик започнал да работи какво ли не, за да трупа пари, като последователно бил мениджър в рекламна агенция, съветник на испанската банка Банкия и ръководен кадър в малка компания със 7 служители, специализирана в електронната търговия. Работел по 12 часа на ден, за да натрупа пари.

Постепенно обаче Брайвик осъзнал, че само с работа няма да събере бързо пари, за да извърши нападенията. Той предвиждал да похарчи за тях 280 000 евро. Ето защо започнал да спекулира на борсата с цените на петрола, но допуснал грешки и загубил много пари, над 250 000 евро, в интервала 2005-2008 г.

През 2007 г. Брайвик се отказал да работи каквото и да е, за да довърши по-бързо манифеста си. Тогава променил стратегията си и създал фирма, под прикритието на която се сдобил с 10 кредитни карти. Той се решил на подобна стъпка, защото не отговарял на изискванията за получаване на заем от някоя банка.

През 2009 г. Брайвик се свързал с 16 банки и кредитни дружества и от тях 9 му дали кредитни карти. Той първо изтеглил 29 000 евро, а после извършвал седмични тегления от няколко хиляди евро, като редувал картите. С част от тези пари през октомври 2010 г. купил първото си оръжие - карабина Ругер Мини-14. Тя му струвала 1400 евро. Карабината той използва в стрелбата на остров Ютьоя.

През април 2011 г. дошли първите финансови трудности за Брайвик. Тогава той се нанесъл във ферма в източната част на Норвегия, като я наел за 1250 евро месечно. Започнал да прави отчаяни опити да се сдобие с още пари, като дори продал часовник Брайтлинг и писалка Монблан за 2000 евро и договорил със собственика на фермата отсрочка при плащането на наема.

През май Брайвик купил 6-те тона изкуствен тор, необходими му за производството на бомбата. За тях той похарчил 24 000 евро и се оказал разорен. На 17 юни едва събрал 8550 евро, за да погаси част от дълговете си и така решил да ускори нападенията, които първоначално планирал за началото на октомври. Той се страхувал, че дотогава няма да има пари, за да наеме кола, необходима му за деня на нападенията.

В манифеста си Брайвик признава, че едва успял да събере пари, за да "задържи главата си над водата" до 22 юли. "Ако всичко се провали, ще затъна в дългове и ще започна работа в охранителна фирма в някоя от зоните на конфликт", пише накрая Брайвик.