Стефка Костадинова: Много тежка Олимпиада, не е това мястото на Станка 18.09 | 15:04

Председателят на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова определи Олимпийските игри Лондон като много тежки. В интервю за bTV тя направи равносметка на представянето на родните спортисти, които се завърнаха от британската столица с два медала - сребро на Станка Златева в борбата и бронз на Тервел Пулев в бокса. Легендарната ни атлетка си спомни и за своите върхове и падения на най-престижния спортен форум, като разкри, че през 1996 година на Игрите в Атланта е била готова да счупи собствения си световен рекорд (2.09 м), който все още е неподобрен.

"Наистина беше много тежка Олимпиада за мен лично, защото аз съм минала по този път. За да си във върхова спортна форма, трябва през тоя 4-годишен олимпийски цикъл така да си направиш стратегията, че върховата ти спортна форма да бъде на Олимпийските игри.

Олимпиадата е каймакът на целия спорт. Едно е да си първи, друго е да си втори. Аз съм била втора, била и съм и четвърта. Второто ми място в Сеул 1988 ми тежеше повече, отколкото четвъртото в Барселона 1992. Ние бяхме водеща сила неслучайно. През 1988 година в Сеул бяхме с най-много медали, с най-силно участие и класиране като нация.

Много по-трудно е да си от другата страна на бариерата - да не си спортист, защото когато си спортист, ти знаеш какво чувстваш по време на състезанието и към кой да погледнеш. Докато като си в публиката - мислиш, съчувстваш, ядосваш се, радваш се. Аз бях на двете крайности, бях и горе, и долу. Ако можех да се върна 20 години назад, може би щях да сложа шпайковете и да скачам в Лондон.

Аз моето съм си го направила. Аз съм изстрадала всичко - имах и счупен крак, имах и контузии, излязох от тази дупка, пак се доказах, родих, станах олимпийска шампионка, така че не е лесно. То няма лесно никъде, но си мисля, че не е това, което трябва да е. Не е това системата и схемата за добро представяне след 4 години.

В Атланта 1996 осъзнавах, че това е моята последна Олимпиада. Казвах си - добре де, ако пак не се получи, пак ли ще остана вечната втора? Аз бях отишла за злато, бях в прекрасна спортна форма, перфектна спортна форма. Аз бях отказала много състезания и най-главната ми цел беше Олимпиадата.

Между другото тогава си мислех и за световен рекорд, бях готова за световен рекорд. На тренировки два-три пъти скачах по 2.07 метра, което е гаранция за 4-5 сантиметра отгоре, обаче започна състезанието и вече целта ми беше само златото. Въобще не съм мислила за 2 метра, за 2.03, 2.05, с които станах олимпийска шампионка.

Даже, когато скочих 2.05, стисках палци на гъркинята Ники Бакояни - да скочи 2.05, защото аз знаех и осъзнавах, че ако тя ги преодолее, аз ще се пробвам на 2.10 и щях да ги скоча. Но с 2.05 аз вече бях олимпийска шампионка и като че ли адреналинът спадна, концентрацията също. Но аз съм зодия Овен и ако нещо се беше случило тогава и не бях станала олимпийска шампионка, щях да се помъча, не казвам, че щях да успея, да скачам до 2000 година в Сидни.

Станка е златна, тя не е доволна от среброто, напълно я разбирам. Тя е много силно момиче, много силен характер. Тя ми е приятелка и аз силно се надявам и вярвам, че човекът, който най-много е съжалявал за това, че не успя, това е тя самата. Тя беше много разстроена. Когато я погледнах от публиката, аз видях самата себе си в Сеул. Тогава за мен животът беше свършил, но благодарение на моите приятели и семейството ми успях да се възстановя. Те ми обясниха, че много малко хора стават втори в целия свят.

Вярвам, че Станка може. Не е това нейното място. Не е това мястото и на борбата, аз си говорих и с Вальо Йорданов. Аз и той бяхме рамо до рамо там. Той как го изживя, просто нямам думи, но това може да го изживее само един голям спортист, един човек, който е минал по тоя път."