Въздушните "очи" на Алма Матер ни спасяват от бедствия 14.11 | 15:04

Безпилотни летателни апарати, снабдени с най-съвременни системи за видео наблюдение в реално време, кръжаха днес в двора на Ректората на Софийския университет.

Ефектното представяне на най-новите разработки в областта бе проведено от учени от Университетския център за въздушно наблюдение към СУ по случай Световния ден на географските информационни системи.

Ръководеният от доц. Антон Филипов екип демонстрира работата на висококачествените камери, които бяха поставени върху пълен с хелий балон, който бе пуснат над покривите на университета, както и върху един безпилотен радио управляем апарат от типа квадрикоптер (устройство с четири перки). Допълнително бяха демонстрирани и възможностите на втори миниатюрен апарат на батерии, който може да излита и каца вертикално и евентуално да носи върху себе си различна измервателна апаратура.

Освен като ефектна играчка днес подобен тип апарати намират приложение в ситуации на природен и техногенен риск.

"В последните години тези системи намират изключително място в системите за събиране на информация в ситуации на бедствия и аварии – промишлени аварии, пожари, наводнения, терористични удари и др. В повечето случаи подобни събития възпрепятстват достъпа на хора в тези райони. В тези случаи е оправдано и желателно да се жертва техника, вместо човешки живот", коментира доц. Филипов.

"Нашият център, който функционира от 2010 г. към Софийския университет, има за задачи в областта на обучението, изследователската дейност и не на последно място – решаването на практико-приложни задачи", допълни специалистът.

Наред с това безпилотните апарати могат да намерят и силно икономическо приложение – например за наблюдение на земеделски обработваеми площи. С тях дори могат да се правят археологически открития – безпилотен самолет или дрон може да открие невидими от земята издайнически промени в цвета на почвите, индикиращи за наличие на археологически обекти под повърхността.

Работа на инженерите от центъра е оценена подобаващо. На няколко пъти досега екипът на доц. Филипов е канен да участва в успешното информационното осигуряване на различни операции. Един от тях бе свързан с взривовете от това лято край Петолъчката, когато учените изгубиха един безпилотен самолет при един от полетите.

За жалост техниката, с която се прави подобно наблюдение е доста скъпа – от няколко хиляди, до десетки хиляди евро в зависимост от апаратурата. В момента специалистите от центъра разчитат най-вече на доброто отношение на университета, както и на ентусиазма на колегите си, които въпреки всичко поддържат хардуерна готовност.

Ако бъде подпомогнат от държавата в бъдеще, центърът може да се превърне в едно много полезно практическо звено, което се отзовава при нужда от подобни наблюдения, заяви проф. Румен Панков, заместник-ректор на Софийския университет. Вбъдеще летателната апаратура може да бъде използвана от най-различни организации като различни министерства, което може да превърне тази организация в една печеливша и самоиздържаща се структура.

За целта обаче центърът трябва да бъде подпомогнат и финансово. Тогава той ще може да изпълнява задачи, които други структури не желаят или не могат да изпълняват, допълни проф. Панков.