Господството на „like” културата 06.07 | 14:59

Превръщаме ли се в роби на "like” бутона, ретуитването, вдигнатия нагоре палец или, вече, натискането на "+1" в новата мрежа на Google?

В наскоро публикуван материал в "Уол стрийт джърнъл" журналистът Нийл Строс отговаря на този въпрос положително. Освен това според него цялото това имплицитно и експлицитно гласуване, което се случва в социалните мрежи, насърчава един своеобразен порочен конформизъм.

Ние вече не разкриваме истинската си същност онлайн, твърди той, защото твърде много от нас са обсебени от идеята да преценяват поведението си по това дали то е одобрено публично от нашите приятели, последователи, социални кръгове.

Така ли е наистина и, ако да, социалните мрежи ли имат вина за това?

Строс твърди, че широката употреба на функционалностите в този тип сайтове (например "like” бутона) ни "научават" да реагираме единствено на неща, които са станали популярни. Също така – да изменяме собственото си поведение по такъв начин, че да получаваме повече "харесвания" и ретуитвания. Това според автора потиска всички наченъци на необичайни или противоречиви мнения в полза на масовия поток и предсказуемостта.

Точно както комедиантите се опитват да бъдат по-смешни, наблюдавайки коя от техните реплики или жестове пораждат най-много смях, така и нашите споделени онлайн мисли се нагаждат към най-краткия проучен път към популярността. Нов статус във Facebook, който не засипан с "харесвания", или остроумен пост в Twitter, който не е ретуитнат, се превръщат в еквивалент на шега, посрещната с мълчание.

Обратно в тийнейджърските години

Според Нийл Строс резултатът от всичко това е, че "не показваме истинската си същност онлайн, а вместо това разкриваме маска, създадена да съвпада с нагласите на тези около нас". Така Интернет, който в началото въплъщаваше идеята за "освобождаване от конформизма", а след това бе завладян от реклами и търговия, сега успешно се превръща в гигантски модел на отношенията в гимназията, случващи се в реално време всеки ден и по всяко време.

Тоест по някакъв начин социалните мрежи ни връщат, поне поотрасналите потребители, в онези времена, когато тепърва сме формирали взаимоотношенията си и сме градили личността си покрай, благодарение на или напук нечии чужди мнения.

"Like” културата е обратното на това да изграждаш самочувствието си върху здравословни основи – собствения си опит и мисли, тоест воден от вътрешни импулси, като вместо това мнението за себе си се получава от външни стимули.

Интернет ли е виновен за всичко?

Прав ли е Строс в изразените опасения за "тиранията на "like” бутона"? И да, и не, коментира специализираното издание Gigaom. Аргументите за утвърдителния отговор вече са ясни – немалко биха се съгласили с всичко изложено до момента. Защо обаче може да се отговори и отрицателно?

Всеки, който е прекарал известно време в социалните мрежи, на моменти вероятно се е чудил защо даден негов пост се игнорира и на пръв поглед не буди никакъв интерес у околните. Основното обаче е, че не социалните мрежи са създали тези нагласи у нас. Истината е, че хората винаги са се водели от стремежа да впечатлят околните и, да, Интернет дава по-големи възможности за изява, но не и драстично по-голямо желание да се харесаме на другите.

Блогърът и технологичен предприемач Дейв Пел дава пример с публикувана от него във Facebook снимка на двегодишната му дъщеря. "Очаквах харесвания, очаквах коментари за това колко е сладка. И ако не ги получех, щях да почувствам провал. Може би фотографските ми умения не са достатъчни. Може би моментът на публикуване не е подходящ. Или може би е заради двегодишната ми дъщеря. Естествено, всички в семейството ми смятаме, че тя е най-сладкото същество в целия свят. Но числата не лъжат".

В реалността обаче имаме точно същите очаквания от другите, както и във виртуалния свят. Ако случайно срещнати познати на улицата не се прехласнат моментално по красивото ни дете, пак няма да се почувстваме добре.

В мрежите публикуваме специално подбрани снимки, които трябва да ни изградят определен образ. Но в същото време сме склонни всеки ден да обличаме дрехи, които не понасяме, защото е прието да се спазва определен етикет на работното ни място. Бързаме да "харесаме" някоя мъдрост от стената на важна за нас личност, бързаме и да се засмеем на шегите на шефа си в офиса. Присъединяваме се към дадена онлайн група, за да видят останалите, че сме вътре, което по някаква причина е важно, като освен това сме склонни да отидем на недотам приятно за нас събитие, за да се срещнем с определени хора.

Всички създаваме версии на себе си запред другите. Но нека не обвиняваме технологиите.

А вие харесахте ли тази статия – споделете онлайн...