Уикенд идея: Водопадът Скакля и Вазовата пътека 31.05 | 12:03

Времето през топлите месеци е перфектно за приятен излет сред природата. Изключително хубава би била разходката в ниските части на планината - там където гората е зелена и ухае на свежи горски цветя. А ако мястото е съчетано с водопад, удоволствието e пълно. Такива интересни и приятни места има навред из Балкана. Едно от тях със сигурност е Вазовата екопътека, започваща от село Гара Бов и стигаща до село Заселе.

Най-голямата забележителност по Вазовата екопътека определено е водопад Скакля. Той е висок 120 метра, като най-високият му праг е около 80 метра. Това го нарежда на второ място по височина след Райското пръскало над хижа "Рай" в Стара планина. Звучи интригуващо, нали?

Водният скок обаче не е много обилен и през лятото е възможно дори да изчезне, затова най-подходящият сезон за посещение е пролетта. Разбира се, ако сте почитатели на замръзнали струи вода, то зимата в най-студените си дни ще ви зарадва. Водопад Скакля се образува от едноименна река, течаща край село Заселе и водеща началото си някъде от източните части на Понор планина, дял на Стара планина.

Вазовата екопътека е изключително приятна за една спокойна разходка. Тя се качва до водопад Скакля и продължава към село Заселе. Тук няма да е зле да дам малко информация защо пътеката е кръстена по този начин. В края на XIX век българският поет и писател обичал да се разхожда в този старапланински район. Доказателство за това са пътеписите му "Из Мала Стара планина". Много известен е анекдотът за Иван Вазов и кмета на село Заселе. Писателят стоял на тревата и се възхищавал на заобикалящата го природа, когато при него дошъл тогавашният кмет на селото и ядосан, че мачка тревата го запитал: "Кой сте, Ваша милост?". Вазов отговорил: ''Аз съм поет!". "Поет, не поет - аз съм на Заселе кмет!" - бил отговорът на кмета. Вазовата екопътека е създадена през 70-те години на XX век от Станимир Тодоров.

Пътеката води началото си от автомобилния път София-Мездра, където река Скакля образува малко водопадче и се влива в река Искър. Разстоянието от жп гарата до пътеката е около половин километър. Голяма табела ни приветства и ни сочи накъде да потеглим, давайки ни информация за мястото. По пътя има няколко обособени кътчета за почивка като започнем от една много приятна беседка в началото и стигнем до пейка, поставена на скала точно срещу водопада и разкриваща цялото му величие и височина.

Пътеката продължава към Скакля и стига подножието на един от праговете му, след което минава през реката и се изкачва до мястото откъдето пада водата. Тук денивелацията е огромна и дърветата долу изглеждат миниатюрни. Интересно е да видиш толкова внушителен водопад от толкова различни ъгли. А и мястото, откъдето минават стъпките на Вазов е прекрасно със своята старопланинска гора и девствена природа.