Национален електронен регистър - подарък за болните от сърце 29.09 | 20:39

Световният ден на сърцето бе отбелязан у нас с подарък за болните от сърдечно-съдови заболявания – национален електронен регистър на извършените процедури в областта на инвазивната кардиология, който бе представен на 29 септември от министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов, проф. д-р Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България, доц. д-р Божидар Финков, национален консултант по инвазивна кардиология, проф. д-р Юлия Джоргова, национален координатор на програма "Стент за живот”, доц. д-р Иво Петров, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България.

За националния електронен регистър?

В него ще се вписват данните на всеки пациент – лични данни, съпътстващите заболявания, рисковите фактори, процедурите, които са направени на пациента, първоначална оценка на лекаря. Всяка от болниците, извършващи дейности по инвазивна кардиология, ще трябва да подава още данни за лекуващия специалист, вида на процедурата - спешна или планова, както и диагностична или терапевтична, началото и края на интервенцията, както и причините за провеждането й.

Лечебните заведения могат да подават информация и за различни медицински показатели, което ще помогне за оптимизиране на качеството на работата им. Промяната има за цел да се повиши контрола над тази дейност в страната и така да се гарантира по-добро качество и сигурност на лечението за пациентите. Регистърът ще се поддържа от Националния център по обществено здраве и анализи, уточни още здравният министър.

Засега в него ще подават информация 36 лечебни заведения, тъй като в толкова се извършват дейности по инвазивна кардиология в страната. Всички данни ще се попълват от лекар – инвазивен кардиолог със специален сертификат, който трябва да има електронен подпис и парола за регистъра. Т.е., само оторизирани кардиолози ще имат право да попълват данните в регистъра, уточни за iNews доц. д-р Иво Петров, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Реално, няма да се налaга лекарите да пишат като машинописки – попълването ще става в определени полета в различните категории, като целта е да се избягва свободното писане. Лекарите, освен това ще могат сами да проверяват данните, които от своя страна трябва да бъдат попълнени в регистъра до 24 часа след интервенцията на пациента.

Лечебните заведения, които не спазват новите правила, ще подлежат на санкции - в размер от 500 до 2000 лв., а дори може да им бъде отнет и лиценза за тази дейност. Регистърът ще може да проследи и кой е проверявал и кога е отваряно дадено досие на пациент. По този начин ще се контролира възможността за подправяне на данните. Регистърът ще бъде достъпен за всички болници по инвазивна кардиология чрез интернет. "Това е стъпка в развитието на електронното здравеопазване", похвали се здравният министър д-р Стефан Константинов.

Кога ще стартира националният електронен регистър?

Електронният регистър става задължителен от 1 ноември тази година, като в момента се подготвят електронните подписи на лекарите, които ще имат достъп до него. Всеки инвазивен кардиолог обаче ще трябва да извади по 50 лв., за да има свой електронен подпис. Това според министъра на здравеопазването няма да е проблем, тъй като цялата процедура по въвеждането на новия регистър е струвала много малко на държавата и няма да тежи по никакъв начин на администрацията. Освен лекарите и болниците по кардиология, до регистъра ще имат достъп и от Министерството на здравеопазването (МЗ), и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). През следващия месец ще се разучава и тества новата система, а вече от 1 декември ще започнат и проверките дали регистърът работи, закани се още здравният министър.

Мнението на специалистите

"Това е модерният начин да се управляват ресурсите", коментира въвеждането на новия електронен регистър за извършените инвазивни процедури в страната проф. д-р Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България. Той обясни още, че освен осигуряването на адекватно лечение на сърдечно-съдовите заболявания, изключително важно е и обучението на пациентите и техните близки. Проф. Гудев беше категоричен, че на обществото трябва да се разясни какви всъщност са рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания, както и обществото да може да разпознава ранните симптоми на инфарктите.

"Времето е миокард – времето е живот", призова пък доц. д-р Иво Петров, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България. Той наблегна, че при възникване на инфаркт времето за реакция е от ключово значение, като даде пример със страни като Словения и Чехия, където повече от 90% от случаите на инфаркт достигат много бързо до болницата, което за съжаление, не се случва у нас. В България този процент е 62.

Доц. Петров съобщи и за стартирането на международната кампания Stent For Life на Европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенции, Европейското дружество по кардиология и EuroPCR. Целта на кампанията е да се повиши здравната култура на населението и информационна кампания на тема остър миокарден инфаркт. У нас тя се организира от Българското дружество по инвазивна кардиология, с подкрепата на МЗ.

Кампания за разпознаване на симптомите и реакция при инфаркт

Националната информационна кампания за разпознаване на симптомите и реакция при инфаркт стартира Българското дружество по интервенционална кардиология и Дружеството на кардиолозите в България, с подкрепата на МЗ. Целта е да се намалят смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания у нас чрез повишаване на знанията и подобряване на достъпа на пациентите с инфаркт до инвазивната кардиологична помощ.

В продължение на една година ще бъдат организирани различни информационни събития за пациентите и обучения за лекарите. Ще се раздават и множество информационни материали. Целта е да се достигне до всеки дом и хората да научат как да се предпазват от инфаркт, как да го разпознават и как да реагират при появата му. Кардиолозите ще се стремят и да достигнат до всяко семейство и да призоват хората да бъдат по-активни и отговорни към здравето си и своите близки. Затова трябва обаче да се повиши общественото знание за ранните симптоми на инфаркта и информираността на хората за навременното обаждане на спешния телефон 112.

Рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания

Сърдечно-съдовите заболявания са сред най-разпространените здравословни проблеми сред населението. През последните години от тях страдат не само възрастни, но и все повече млади хора на 30-40 години. Около 60% от общата смъртност у нас се пада на тези диагнози. Основните рискови фактори за тяхната поява са повишеното кръвно налягане, холестеролът и кръвната захар, наднорменото тегло, стресът, тютюнопушенето, обездвижването и пасивният начин на живот. За да съхраним здравето си, трябва да избягваме всички тези вредни навици на живот.

Освен това човек трябва редовно да посещава профилактични прегледи при кардиолог и да прави лабораторни изследвания на кръвната си захар и на липидния си профил. Също така е важно да знае какви са първите симптоми на най-острото сърдечносъдово състояние - острият миокарден инфаркт. Те са болки в гърдите, определяни като усещане за стягане, натиск или притискане, болка в други части на тялото (обикновено в лявата ръка, към врата или челюстта), затруднено дишане, гадене и повръщане, нарушен сърдечен ритъм, студена пот, прималяване, панически страх. При появата им незабавно трябва да се потърси спешна медицинска помощ, тъй като от това зависи живота на човек.

Какво знаем за сърцето?

Сърцето е един от най-важните органи, който изпомпва кръв за цялото тяло. Натрупването на плаки в артериите на сърцето, което се причинява от мазнини, холестерол, калций и други вещества в кръвта, може да намали или напълно да блокира притока на кръв до сърцето, с което да доведе до инфаркт. Ако блокираната артерия не бъде отпушена бързо, зоните на сърцето, до които не достига кислород, ще се увредят или ще загинат. Половината от смъртните случаи при инфаркт настъпват в рамките на първите 3-4 часа след появата на симптомите.