Хляб по стандарт - качествен и достъпен или не? 02.06 | 10:20

От два месеца насам хлебопроизводителите могат да се похвалят с утвърдени стандарти за насъщния. Това беше и един от приоритетите в работата на министър Найденов, както и на новосформираната Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) – българинът да слага на трапезата си качествен хляб.

Днес е професионалният празник на всички хлебари - Спасовден. По този повод министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще открие нови производствени мощности на завод "Хлебни изделия – Люлин” АД в София, съобщиха от Министерството на земеделието и храните.

За качеството на консумирания от българския потребител хляб се заговори по-активно с поскъпването на пшеницата на световните борси в края на миналата и началото на тази година.

Беше направена и цялостна проверка на хлебопроизводителите, а един от оповестените изводи беше, че те силно са завишили цената на насъщния на фона на влаганите в него суровини.

Междувременно, министър Найденов заяви, че не иска европейско, а българско качество на хляба и така се стигна до бързата подготовка на стандартите.

Заложените изисквания и показатели в стандартите обаче не предполагат качеството на хляба, за което говореше администрацията.

Българското качество (не) е налице – в магазинната мрежа хлябът по стандарт рядко се намира по витрините. Към 20 май 2011 г. 16 хлебопроизводители и 6 мелници, или общо 22 фирми, са получили разрешително да произвеждат съответно хляб и брашно по стандарт.

Сред тях са големи имена в бранша като "Унипек", "София Мел", "Хлебни изделия – Подуяне", "Тракийски хляб", както и хлебозаводите на Габрово, Стара Загора, Пазарджик, Велинград. От пресцентъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) коментираха, че до дни предстои актуализация на списъка с още няколко фирми, но не уточниха с колко.

Николай Тапаров, председател на камарата на индустриалните хлебопроизводители и сладкари, пък отказа да коментира за BizNews.bg какво е производството на хляб по утвърден стандарт "България" към момента.

Борис Инчев, бивш председател на камарата, уклончиво отговори, че вече не е представително лице на организацията и няма как да коментира.

Хлябът по стандарт – защо е мираж?

Първо – да тръгнем от заложените високи изисквания в самия стандарт. "Качествен" хляб, т. е., - по утвърден стандарт "България", може да се прави само от висококачествено брашно, произведено от пшеница I, II и II б група, мая, сол и вода. Той трябва да отговаря и на определени показатели, да се прави по конкретен технологичен процес, да се етикетира с утвърденото лого.

Качествената пшеница, която се произвежда в България, обаче е под една четвърт от общия добив. За 2010 г., при общ добив от повече от 3,9 милиона тона по данни на Националната служба по зърното, малко под 24% са висококачествена хлебна пшеница. Зърното от първа група пък е малко над 1% от общото производство.

Още в края на миналата година, когато се обсъждаха параметрите за качество на хляба, от Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България предупредиха, че няма достатъчно качествено зърно, така че да се прави хляб без подобрители.

Това налага внос, както и влагането поне на естествени продукти при технологична необходимост, с цел подобряване количествата глутен. Тези продукти са регламентирани в стандартите: аскорбинова киселина (Е 300), оцетна киселина (Е 260), моно- и диглицериди на мастни киселини (Е 471) или техните естери (Е 472), и ензими, неподлагани на генетични модификации.

Друг проблем, който отчетоха от камарата, беше с покълналите зърна, които при смилане повишават съдържанието на ензими в брашното. Според камарата на хлебопроизводителите и сладкарите това налага влагането на коректори още при самото смилане на брашното.

В тази връзка от организацията поискаха изготвянето на стандарти по цялата верига зърно – брашно – хляб. Те предложиха още субсидиите по линия на директните плащания и националните доплащания да се превеждат приоритетно на производителите на висококачествена пшеница.

Какъв е обаче стимулът на производителите да произвеждат продукт, който им излиза по-скъп като суровини?

За да бъдат конкурентоспособни, те трябва да предложат и конкурентна цена. Според министър Найденов, 1 кг хляб "Добруджа" по утвърден стандарт "България" струва около 1,70 лева. "Нестандартният" обаче се предлага по-изгодно за отънелия джобна българския потребител, който по-скоро от любопитство опитва "стандартния", ако го намери. Цена от 1,70 лева не издържа и на конкуренцията на големите търговски вериги.