Пътят на Денис Родман - част I: От чистач до шампион в НБА 07.04 | 09:01

Екипът на sporta.bg ще направи поредица от четири материала, с които да запознае българксата публика с баскетболните успехи на един от най-доминиращите играчи в историята на НБА.

Публикациите ще са със заглавие "Пътят на Денис Родман" и ще представят:

трудностите, през които преминава в тийнейджърските си години, за да достигне до шампионските пръстени с Детройт;

периодът, в който Родман започна да показва своята същност с отбора на Сан Антонио Спърс;

периодът, в който е част от великия отбор на Чикаго Булс;

периодът, в който приключва с баскетболната си кариера и се отдава на кеча, филмите и звездния живот след баскетбола.

Драмата приключи! Денис Родман е тук - ще бъде треньор, ще бъде лектор, ще раздава мъдростта си, натрупана в НБА, ще бъде скандален, както винаги.

Звездата от близкото минало в НБА пристигна в България. Всъщност, той пристигна още в сряда вечерта, но вчера около 15:00 часа в "Гранд Хотел София" всички български журналисти, които уважиха събитието, се запознаха отблизо с атракцията и човека Денис Родман. Валяха въпроси за скандалния му живот, за Мадона, дали ще спи с някоя българка, докато е тук и така нататък, и така нататък.

Баскетболната тематика като че ли беше леко пренебрегната, особено ако говорим за неговата кариера и неговите постижения в "Лигата на извънземните".

Външният му вид, невероятната му игра, скандалното поведение - той е рекламното лице на това определение за най-доброто баскетболно първенство в света. Различни прически, коя от коя по-екстравагантна, безброй татуировки, партита с алкохол и наркотици, повече от 2000 жени, минали през леглото му и така нататък, и така нататък.

Но не за това е попаднал в НБА. Всички знаем за подвизите на един от най-скандалните спортисти, бродил някога по нашата планета. Всички знаят, че е 5-кратен шампион на НБА. По-малко знаят, че може би най-силните му години са в Детройт Пистънс, в които чупи всякакви рекорди. Също толкова знаят за престоя му в Сан Антонио, но не знаят какво е постигнал там. Всички знаят за легендарния отбор на Чикаго, от който част беше и Глиста. Малко си спомнят, че се е пробвал в Лейкърс и Маверикс, а дори след като навършва 41 години отново се опитва да се върне в "лигата на извънземните" и се опитва до 2005 година, когато е на 44. Бил е кечист, анализатор, има две автобиографии.

Вместо да говорим за това с кого е спал, какви наркотици е употребявал и така нататък, ние ще се опитаме да ви представим по най-добрия начин пътя, който Денис Родман е изминал, за да стигне до това, което е днес - член на "Залата на славата" и един от най-доминиращите играчи, който взриви НБА и целия свят.

Животът на Денис Родман е пълен с възходи и падения. Детството му е било изключително тежко. Израснал е само с майка си и многото си братя и сестри, тъй като баща му е напуснал семейството, за да заживее на Филипините. Глиста е бил тихо и кротко дете, което не е обичало да се общува с хората. Вместо това предпочитал да прекарва времето си сам.

В първата си година в гимназията Глиста не е смятан за особен талант, а на всичкото отгоре е бил 1,68 см, което е доста далеч от нормалния ръст на баскетболистите, особено в НБА. След като завършва гимназията започва да работи като чистач, но тогава изведнъж пораства и решава отново да даде шанс на играта с оранжевата топка. Започва да посещава колеж в Гейнсвил, където записва 17,6 точки и 13,3 борби средно на мач, но е изключен от учебното заведение заради слаби академични резултати. Мести се в университет в Оклахома, където прави феноменално впечатление с борбеността си и добрата стрелба. В единия от сезоните си там записва средно 25.7 точки и 15.7 асистенции, а на камп преди драфта в Портсмут е забелязан от скаути на Детройт Пистънс.

През 1986 година той е избран от "буталата" под №27, което със сигурност до ден днешен радва всички в Детройт, които не са и очаквали Денис да постигне такива успехи с фланелката на баскетболния отбор. В първия си сезон записва средно по 15 минути на мач, в които отбелязва 6,5 точки и овладява 4,7 борби. Детройт е сред най-добрите отбори в лигата, но на финала в Източната конференция пада от Бостън в една от най-запомнящите се плейофни серии изобщо в историята на НБА. Още тогава Родман показва, че освен спортните си умение ще показва и други черти от себе си - след мач №7 той казва: "Лари Бърд е надценен. Защо получава толкова много внимание? Ще ви кажа - защото е бял.

През следващия сезон Родман вече започва да играе по-често като титуляр, като скачат и статистиките му - 11.6 точки и 8.7 борби. Пистънс стигат финалите в НБА, където успяват да поведат с 3:2 на Лейкърс, но в мач №6 Денис не успява да довкара една отскочила топка при точка дефицит, което в крайна сметка се оказа решаващо, тъй като в следващия мач "езерняците" печелят титлата.

Детройт продължава да върви напред и следващият сезон е един от най-успешните в историята на Пистънс. В плейофите "буталата" бият големия съперник Бостън, отстраняват Чикаго Булс с Майкъл Джордан в състава си, а на финала смачкат миналогодишния шампион Лейкърс с 4-0 в серията.

От индивидуална и колективна гледна точка сезон 1989-1990 години е един от най-успешните за Родман в Детройт. Той започва титуляр в последните 43 двубоя от редовния сезон, за което печели признанието на цялата лига, която вече вижда е него един от най-добрите защитници изобщо в историята на лигата. Глиста печели наградата за най-добър защитник, а освен това става най-точният стрелец в НБА с коефициент 0.595. Детройт печели втора поредна титла, въпреки че ключов играч като Рик Махорн е пратен в Минесота още преди сезона. За съжаление на всички Родман страда от контузия в глезена по време на финалите срещу Портланд, което попречва на Глиста да даде по-голям принос за своите. Все пак Пистънс печелят и стават шампиони за втора поредна година.

През сезон 1990/91 Родман най-накрая успява да се пребори за постоянно титулярно място. Той все още се подвизава на поста леко крило. Записва средно по 8.2 точки и 12.5 борби на мач, което му помага да спечели за втори пореден път приза за най-добър защитник. За жалост на феновете в Детройт отборът е отстранен в финалната серия на Източната конференция от набиращия скорост и популярност тим на Чикаго Булс.

Следващата година в НБА най-добрият защитник в лигата прави феноменален пробив в играта под двата коша, който шокира голяма част от анализаторите в първенството. Родман прави феноменален сезон, като записва средно по 18.7 борби на мач (общи 1530 за сезона). Към тях добавя средно по 9.8 точки на мач и за първи път влиза в третия отбор на сезона в НБА. Борбите, записани от него, са най-много след постижението на Чембърлейн през сезон 71/72 и до момента този негов рекорд не е подобрен. През март той записва и най-доброто си постижение в този аспект, като записва 34 борби в един двубой. Детройт обаче претърпява крах в първенството, класира се пети в крайното подреждане, а още в първия кръг от плейофите е елиминиран от Ню Йорк Никс.

Един от най-успешните треньори в историята на Пистънс Чък Дейли е освободен от клуба, което е огромен удар за Денис, който вижда в негово лице бащата, който никога не е имал. Родман пропуска подготвителния лагер на отбора, за което е глобен с 68,000 долара. Сезон 1992-93 е един от най-тежките за проспериращия баскетболист. Той се ожени за първата си жена Ани Бейкс през септември 1992, като от нея има дъщеря на име Алексис. През декември обаче Ани подава документи за развод и настъпва срив в неговата игра и неговия живот, като дори се е замислял за опит за самоубийство. Пистънс записва едва 40 победи за сезона и пропуска плейофите, а Родман заявява, че иска да бъде трансфериран в друг отбор.

Така на 1 октомври 1993 година Глиста е пратен в Сан Антонио Спърс, където продължава да с невероятната си игра и скандалния си живот.

Пътят на Денис Родман от бедния квартал в Далас до две поредни титли с екипа на Детройт. Отритнат от всички, заклеймен като неспособен да практикува играта с оранжевата топка, един ден всичко се променя и през 1993 година той вече е звезда. Без никакъв проблем холивудските сценаристи могат да използват неговата история и да направят истински американски блокбъстър.

Но през 1993 година тази глава от живота на Родман свършва (по не особено приятен начин), за да направи място за нови изживявания, успехи и падения в Сан Антонио.