Резервен план за МКС 01.08 | 15:28

След „пенсионирането“ на совалките НАСА обмисля планове за овладяване на кризисни ситуации на борда на станцията

От Георги Георгиев

Краят на полетите на американските космически совалки постави НАСА в зависимо положение от руските капсули "Союз" относно достъпа на астронавтите до Международната космическа станция (МКС).

Освен че е неприятна за американците, новата ситуация повдига въпросът какво би станало с екипажа на МКС, а и със самата станция, ако поради някаква причина руските капсули не могат да полетят.

Оказва се, че към момента НАСА не разполага с формален план за извънредни ситуации, казва пред в-к "Лос Анджелис Таймс" Майкъл Съфредини, програмен мениджър на НАСА, отговарящ за МКС. Без колебание той изброява списък от стъпки, които американската космическа агенция може да предприеме в опасна ситуация.

"Можем да поддържаме живота на екипажа на станцията за няколко месеца и дори да го увеличим, ако е възможно", коментира Съфрединини. Екипажите на МКС прекарват средно шест месеца в космоса.

Ако това се наложи, МКС може да бъде напусната и от двете скачени с нея руски капсули "Съюз", всяка от които може да пренесе трима астронавти. Подобна ситуация бе разиграна миналия месец, когато на екипажа му се наложи да прекара известно време в капсула, поради опасността станцията да бъде ударена от парче космически отпадък.

При липса на екипаж на борда ѝ, МКС може да бъде управлявана и от наземния контрол до момента, в който някоя от най-важните ѝ системи, като навигационните жироскопи, не се повреди, което изисква нужда от човешка намеса при поправката.

Станцията разполага и с шест тона гориво, които ще я задържат в подходящата орбита за период от 360 дни. Отделно руските товарни кораби "Прогрес" могат да я дозареждат периодично напълно автоматично.

Анализ, направен след инцидента със совалката "Колумбия", показа, че ако МКС бъде оставена без екипаж в продължение на повече от шест месеца, шансът тя да напусне орбитата си и да се разбие в атмосферата се увеличават десетократно. Въпреки това, рискът това да се случи, остава минимален, коментира Съфредини.

Въпреки минималния риск от подобно развитие на нещата, този вариант си струва да бъде обмислен сериозно, с оглед на важността и цената на станцията. На стойност близо 100 милиарда долара, МКС представлява един от най-сложните и амбициозни конструкторски проекти в човешката история.

Построяването ѝ изисква нови технологии в материали, инструменти и скафандри, както и нови създаването на умения на хората за работа в космоса.

Ако се случи така, че станцията тръгне да пада по опасна траектория към Земята, докато е без екипаж, НАСА има капацитета да я насочи към пусто място в океана, където тя да се разбие.

Подобно решение ще бъде синхронизирано с Контролния съвет на космическата станция – международен панел под председателството на Съфредини.

Водещи