Събират дарения за ремонта на Желязната църква в Истанбул 01.09 | 13:26

Турската страна поема реконструкцията на корпуса, а българската - на иконостаса и олтара

От Петя Михайлова

Фондация "Български православен храм "Св. Стефан" започва мащабна дарителска кампания за възстановяване на олтара и иконостаса на българския православен храм "Св. Стефан" в истанбулския квартал "Фенер".

Желязната църква е разположена на стотина метра от Златния рог, теренът е песъчлив и податлив. Под влиянието на подпочвените води на мястото, църквата бавно потъва. А под влиянието на влагата – ерозира. Въпреки усилията, които църковното настоятелство полага да я позакрепя, състоянието ѝ се влошава с всеки изминат ден.

Реалната опасност, надвиснала над Желязната църква, е, че в момента, в който турската държава реши, че един имот е изоставен и безстопанствен, той автоматично става собственост на държавата. Тази злочеста участ вече сполетя единственото българско училище в Истанбул.

Фондация "Български православен храм Свети Стефан в Цариград" си поставя за цел да спаси църквата, като я ремонтира изцяло, включително и да реставрира иконописите. 

DMS кампанията ще продължи първоначално три месеца и ако след този период не бъдат набрани необходимите средства, тя ще бъде удължена. Всеки, който желае, може да изпрати SMS с текст DMS SVSTEFAN на номер  17 777.

Според първоначалните разчети средствата за всички етапи на реставрацията на олтара и иконостаса ще възлязат на 75 000 евро.

Според арх. Васил Китов, консултант на проекта, състоянието на църквата е много тежко и не е добре поддържана. Наблюдават се процеси на движение на земните маси към Златния рог. Ще се реставрира покрива на сградата изцяло. Следва работа по интериора - пресичане на процесите по корозия на метала и ръждата. По думите му интериорът трябва да върне блясъка на църквата от построяването ѝ.

Иконостасът е най-значим от църковното обзавеждане. Консервацията му се разделя на 2 етапа – консервация на материала, от който е изграден иконостаса и консервация на повърхностната част на иконостаса, която дава фасона. Трябва да се извърши и нова експертиза за разделяне не консервационните работи.

Ще бъде изготвена количествена сметка, след чието остойностяване ще бъде ясна до стотинка цената. Може да се стигне и до намаляване на необходимите средства. Въз основа на експертизата ще се изготви художествен проект за иконостаса, който ще се съгласува с турските органи за опазване на културното наследството.

Църквата "Свети Стефан" фигурира в турския регистър на паметниците на културата от национално значение. 

Утежняващо обстоятелство е, че консервацията на иконостаса и градежната структура на църквата трябва да се извършват едновременно. Иконостасът може да бъде сепариран от останалите ремонтни дейности, за да се предпази от повреди. Очаква се реставрацията да приключи до Великден.

Иконостасът е най-важният елемент от обзавеждането на църквата. След консервацията по неподвижната структура и иконостаса ще останат по-дребни неща – владишкия трон, царския трон, амвона.

Стойността на ремонтите е между 2,5 и 3 млн. турски лири. От бюджета на кметството на Истанбул са отделени 1 200 000 евро с 20% непредвидени разходи. Общината в Истанбул подготвя програма, с която прилежащият район на църквата, покрай крепостната стена от Босфора до Златния рог да кандидатства за включване в списъка на Юнеско, като по този начин "Свети Стефан" ще стане елемент от участъка от традиционния Истанбул.

По отношение на участието на българската страна архитект Китов заяви, че от Министерството на културата не са отпускани средства за консервационни работи. Ведомството е дало пари само за комисии за частични експертизи.

Цялостна реставрация след построяването на църквата не е правена. Извършвани са само частични ремонти, като пребоядисване на фасадите.

Първоначално общината в Истанбул е предложила да поеме фасадната реставрация на храма, а българската - интериора, но поради протакане от страна на българските власти турците са решили да финансират и интериорите.

Това е изцяло едностранно финансиране. Проектът за реставрация е изготвен от турски архитекти, изпълнението също ще е от турски фирми. За момента няма необходимост от българско участие.

Обмисля се възможността български архитект да замине като консултант, но предстои процедура.

По отношение на консултации и методическо ръководство може да има известен контрол от българска страна в рамките на православния канон. Българските православни църкви в Истанбул са подчинени на Вселенската патриаршия, а не на Българската православна църква.

Архитект Китов е реставрирал двете български църкви в Одрин - Свети Георги и Св. св. Константин и Елена.

До Балканските войни Одрин е бил почти български град, имало е 4 български църкви и българска митрополия. След войните в града остават едва 3 изцяло български семейства, в моммнта там живеят и много български турци-изселници. Затова дълги години Свети Георги и Св. св. Константин и Елена на практика са изоставени. През 2001г. се поема инициатива за възстановяването на Св. Георги, която е построена през 1882 г. През 2004г. е завършена реставрацията, след което стартира реконструкцията и на Св. св. Константин и Елена.

Положението с втория български храм е още по-трагично. Няма покрив, стените са паднали. Съществувала е реална опасност българската държава да загуби храма и територията, на която е построен. Според турския закон, когато паднат стените на една сграда имотът се отчуждава. 

Има непрекъснат поток от хора и в двете църкви. Вече почти всички туроператори включват църквите като част от туристическата си програма. Събота и неделя храмовете са пълни с хора от Хасково, Кърджали и Ямбол – потомци на наши изселници от Одрин.

В Свети Георги през миналата година са извършени 50 кръщавки, правят се също така и български сватби. Гърци също много посещават църквата,  тъй като гръцка църква в Одрин няма, а и най-близкият гръцки град е само на 3 километра.

Водещи

Най-четени